Методи

След като вече имаме широк поглед от към психическото и физическото развитие на децата съвсем спокойно бихме могли да приложим най- ефективните и работещи начини в преподаването на йога, адаптирайки ги  спрямо възрастовата група. А сега ще разгледаме именно тези методи.

Личен пример

Постъпките и действията на педагога действат като ярък модел за осъзнато или неосъзнато натрупване на стратегии на поведение при богата гама от житейски ситуации. Влиянията на личния пример – роля на постоянно действащи образци и ориентири, които се приемат безкритично и с доверие. Личният пример всъщност прави чудеса. Когато ученик в урок по физическо възпитание не може да се изкачи по въжето, а самият учител не може да направи това поради затлъстяването или немощта си, тогава никакви убеждавания и наказания няма да помогнат. Само когато ученикът види, че невъзможното не се изисква от него, че дори възрастен учител може да го направи лесно и естествено, само тогава той също ще иска да го направи. И той не просто ще иска, той ще се стреми да надмине своя учител. Това не е ли основната цел на педагогиката? Това се отнася не само за физическата сила, но и за умствените способности, външния вид, поведението, самочувствието и други. Има много възможности да впечатлите и да спечелите признанието и доверието на учениците, за това трябва да напишете отделна книга. Учителите, които с личния си пример потвърждават собствените си възгледи и убеждения, се радват на безспорен авторитет. Те вземат пример от тях, те са приравнени, цитирани са, за тях се говори и дори атаките на директора на училището, които бяха споменати по-горе, не могат да засегнат авторитета им. Напротив, в такава ситуация учениците по правило се оказват на страната на своя авторитетен учител и по всякакъв начин осъждат всеки, който се осмели да се съмнява в неговата безпогрешност. Учителят трябва да носи отговорност за думите и действията си, но най-важното е, че трябва да бъде авторитет за своите ученици. Не всички учители успяват в това, има различни трудни ситуации, когато ситуацията просто излиза извън контрол, но трябва да се стремим към това.

Наблюдението на децата показва, че те често копират ясно поведението на възрастните. Деца и колкото по-млади, толкова по-лековерни, податливи на психологическо замърсяване, имитативни и пластични. Те, обикновено не осъзнавайки това, се опитват да възприемат жестове, хватки, мимики, пантомима, думи и действия на възрастни. Дългосрочното повтаряне на определено поведение засяга характера на децата. Те са особено силно повлияни от примера на поведение на близки до тях възрастни – родители и учители. Най-голямо влияние върху децата (и не само малките) има примерът на уважаван и обичан човек. Учителят трябва да дава пример на децата във всичко. Начинът, по който учителят се отнася към работата си, към учениците, към другите учители, към родителите, как се облича, как е щастлив или възмутен, добронамерен или ядосан, справедлив или несправедлив, честен или не, егоист или алтруист – всичко това е забелязали деца, всичко това се отразява на тяхното поведение и развитие. Децата се ръководят от истинското поведение на учителя, а не фалшиво разиграно и представено показно поведение. Те фино разграничават истинското поведение на възрастен от лъжата.
Проучванията показват, че естеството на имитативната дейност се променя с възрастта и с натрупването на социален опит. Децата на тази възраст придобиват много качества на поведение, като имитират възрастни. По-малките ученици имитират онези, които им правят най-голямо впечатление. Затова, докато се грижим за развитието на морала на детето, е много важно да го обградим с положителни модели за подражание. В средна и старша училищна възраст подражанието (наследяването) става избирателно, осъзнато. Тийнейджърът все повече разчита на собствения си опит, собствените си възгледи и преценки. В процеса на наследяване, осъзнавайки необходимостта от определен начин на действие, той съзнателно полага собствени усилия за постигане на целта. Нищо чудно, че един мъдър човек каза, че са необходими три условия за духовното развитие на индивида: големи цели, големи препятствия и велики примери. Ето защо в процеса на формиране на личностните качества на учениците като метод на обучение се използва широко позитивен пример.

Бъдете търпеливи и се опитайте да не сърдите, страхувате или да сте разочарован, когато децата усетят подобен тип емоции тяхното негативно поведение се увеличава . Избягвайте  използването на негативни думи като не мога, невъзможно е, грешно. Влизайте в заниманието по йога със самочувствие, с леко сърце, с вълнение и много радост.  Децата освен, че гледат нашето поведение, също така долавят и нашите вътрешни усещания. Така, че ако искате да ви уважат и слушат, първо вие трябва да уважавате себе си

Демонстрация

Демонстрацията като метод на обучение означава показване на обекти или дидактически материали, придружено с описания и обяснения, чрез което учениците получават информация за изучаваните явления. Думата демонстрация произхожда от латински, и означава показвам. Чрез този метод нагледното запознаване на учениците с изучаваните обекти се съчетава със словото. Така   се осъществява тясна връзка между думите и означаваните с тях обекти. Демонстрацията позволява учениците да се запознаят не само с външните свойства и качества на изучаваните обекти, а и да проникнат дълбоко в тяхната същност, когато вниманието им се насочва към основното, главното. В зависимост от това, кои анализатори вземат най-голямо участие тя бива зрителна, слухова или слухово-зрителна (аудио-визуална). Особено голямо е нейното значение за малките деца , където широко се използва демонстрацията на натурални пособия, на изобразителни нагледни средства . От голямо значение е да демонстрирате позите и да практикувате с децата. Показвайте и обяснявайте отново, вместо да поправяте позата на децата. Философията прави това, което казвам, а не това, което правя не върви при децата .

Правила

Създайте граници и ги поддържайте. Добре е да имате установени правила в часа, но каквито и правила да наложите, убедете се, че ги спазвате постоянно. В противен случай децата бързо ще научат, че децата ще научат, че правилата не важат и няма последствия, когато бъдат нарушавани, а това ще направи управлението на часа невъзможно.