Йога

Но преди да разгледаме методите за преподаване йога на деца. Нека си отговорим на въпроса ,, Какво е йога?,,

Думата“ Йога“ е санскритски термин, който идва от коренът“ YUJ“ и означава „съюз, свързване, обединяване.  Възникнала в Индия преди около 3-4 хилядолетия. Годината на създаването и точният времеви период не са известни, но каменни резби, намерени в археологически обекти, изобразяващи фигури в йога-позиции, са били открити в долината на река Инд, датиращи от около 3000 години преди Христа”. Като древно учение продължило развитието си до наши дни, йога претърпява различни интерпретации и тълкувания. В резултат, на което възникват нови течения, нови стилове и нови методи на преподаване. Има данни, които доказват, че Кубратовите българи са познавали йога. На каменните надписи в Плиска и Преслав често се среща думата „йога”.

 В древността йога е била естествена част от ежедневието, а не нещо мистично и непонятно. Ранните йоги са основавали практиката си на реални наблюдения върху промените, които настъпват във физическото и менталното състояние на човека, в зависимост от изпълнението на различни действия. В ранния период на развитие на йога, всеки ученик се занимавал с разностранна работа над себе си – извършвал физически упражнения, дисциплинирал ума си, анализирал и обсъждал света около себе си . Така йога възприела цялостен подход към личностното развитие, прониквайки на всяко ниво на човешкото съществуване.
Но с течение на времето, техниките на йога били разделени. Тъй като всеки човек имал различни потребности и убеждения, практикувал и отделял повече внимание на определени компоненти от йога системата. Някои предпочитали просто физическите упражнения, без да обръщат внимание на мантрите. Други пък изпълнявали мантра медитация без контрол върху дишането. Това разделение довело до обособяването на множество школи в йога, но всяка от тях тръгва от един от четирите основи клона – Карма, Гяна, Бхакти и Раджа йога. Тези основни видове йога са като четири големи пътеки, които водят към върха на една и съща планина. Защото крайната цел на йога е една и съща за всички – активирането и управлението на жизнената енергия в човека, чието издигане през тялото води до просветление на съзнанието и усещане за единение с Висшия разум – божествената енергия, която е източник и създател на всичко съществуващо.    
  Карма йога – йога на действието: Карма е законът за причнината и следствието, според който всяко наше действие си има последствие и нищо не идва при нас случайно. Всяка ситуация, в която сме поставени има за цел да ни научи на нещо и ни дава възможност да работим над себе си, за да израстнем. Растежът ни е възпрепятстван от самскари – вътрешни пречки (убеждения), които не ни позволяват да бъдем в равновесие. Целта на Карма йога е да отработим и премахнем тези пречки, за да се върнем към истинската си същност. Философията на Карма йога традиционно се изразява в Бхагавад Гита, където Кришна наставлява Арджуна, че негово задължение е, да изпълнява предназначението си, независимо какви съмнения и противоречия има. Той е длъжен да изпълни задълженията си безкористно и без привързаност към резултатите. Според Карма йога всяко действие трябва да бъде радостно задължение. Затова Карма йога се състои в извършването на безкористни действия в името на общото благо, с пълна концентрация върху всяко действие (присъствие в настоящия момент) и без да очакваме награда. Карма йога развива съпричастност, всеприемане, адаптивност, търпение и толерантност. Вместо до външни изменения, този път в йога води до промяна на нашите вътрешни нагласи и емоции. Така ефектът от действията надминава значително самите действия. 
 
Бхакти йога – йога на безусловната любов. Бхакти йога е път на преданост, ангажираност и пълно отдаване на любовта към обект на обожание. Бхакти произлиза от „бхаджа” – обичам, обожавам и цели сливане на индивидуалното с божественото чрез предано служене с любов на Бог – без значение от религията. В индийската традиция, например, божествата  се изобразяват от практическа гледна точка, за да могат хората по-лесно да се концентрират върху определена добродетел. Да бъдеш „предано отдаден” на обекта на обожание, означава наистина да служиш със сърцето си, а не да симулираш, че го правиш. Човек става Бхакти когато прозре, че е част от Висшето единство. И поглеждайки от тази перспектива, може да преосмисли емоцията обич. Пътят на Бхакти е широк и по него може да тръгне всеки, избирайки сам към какво да насочи любовта си. 

Гяна йога – йога на знанието

Гяна означава знание, или по-точни, знанието, основано на вътрешния опит на човекa.  Гяна йога, известна също като Джнана йога, е пътят на интелектуалното разграничаване, на ясното знание без намесата на мътното подсъзнание. Това е пътят на интелектуалното и интуитивното разбиране на Висшия разум. Гяна йога е процес на медитативно осъзнаване, който води до откриване на нашата вътрешна природа с помощта на интуицията. Започваме работа чрез интелекта, но получаваме отговорите интуитивно. Гяна йога се практикува с отворен ум, все едно, че нищо не знаем и се акумулират знания чрез четене на книги, общуване с мъдри хора и медитиране. Презумпцията в тук е, че всичко материално е преходно и не може да бъде основата, истинската същност на нещата – само знанието е вечно. И целта е чрез знанието да „проумеем“ Висшия разум, за да се слеем с него. 
 
Раджа йога – да се превърнеш в духовен цар:
Раджа йога, Царският път, е пътят през осемте стъпала на йога, дефинирани от Патанджали. За да достигне последното стъпало – Самадхи (просветление), йогинът трябва да премине последователно през всички останали. Първото стъпало е Яма – самоконтрол и хармонизиране на социалните взаимоотношения. Нияма е второто – дисциплина във вътрешния живот. Чак третото стъпало е Асана – практикуването на йога пози. Следващото е Пранаяма и представлява контрол над жизнената енергия – прана, с помощта на дихателни упражнения. Първите четири стъпала са външните етапи на йога. Вътрешните етапи започват с Пратяхара – оттегляне на сетивата и успокояване на ума, за да може успешно да се премине към следващата стъпка – Дхарана – концентрация. В Дхарана умът все още се разсейва, но в много по-малка степен. Дхяна е седмото стъпало – медитация и чрез нея се стига до последното стъпало и крайна цел на йога – Самадхи. Йоги Бхаджан казва за Раджа йога: „Вие фокусирате енергията на своя ум върху всеки център на съзнанието, едно ниво след друго, повдигайки съзнанието си към най-висшето съвършенство.“ Традиционно, този път на йога приканва към съсредоточен монашески живот, където усъвършенстването отнема години. Смята се, че това е най-трудният път, по който тръгват учениците с най-големи заложби – тези, който имат потенциал да се превърнат в духовен „цар“ сред другите.

Йога е търсене на истината. Тя издига към духовни висини. Това е форма на себеобразование. Йога е практическа, методична и систематична дисциплина или набор от техники, които имат високата цел да помогнат на хората да осъзнаят своята най-дълбока природа. Свързването и хармонизирането на тялото, ума и душата е естественият стремеж на човек към усъвършенстване. Цялостното обединяване и сливането на всички сфери на развитие е заложено в холистичния подход в образованието. Управлявайки и контролирайки тялото си, човек успява да овладява емоциите и поведението си, което дава отражение на битието му. Това е смисълът, който се влага при практикуването на йога. Самовъзпитанието в цялостна и хармонична личност изисква овладяване и управление на умствена концентрация и волево усилие. Процесът на йога е изкачване към чистотата на абсолютното съвършенство, което е есенциалното състояние на всяко човешко същество. Съществува объркване относно това какво точно е йога, тъй като изглежда, че има толкова много подходи, всички описани с името “йога”.  Както алпинистът може да предприеме различни маршрути, за да достигне върха на планината, от равнината в основата на планината всички тези пътеки изглеждат различни, но от върха на планината гледката винаги е една и съща. Така е и с привидното многообразие на пътеките, който йога ни предлага. Тези различни пътеки не са взаимно изключващи се. Те просто отговарят на различните склонности, личности и темпераменти на отделните ученици и въпреки това всички имат една и съща цел. Себереализация.

„Йога води до разбиране на природата и взаимоотношенията на физическите, фините и безформените вселени в безкрая отвъд времето и пространството и показва как те съществуват и във всеки отделен човек.,, Различните определения за йога безспорно показват широката и приложимост и значение за здравето и благополучието на хората. Чрез нея се подобрява усещането за собственото ни тяло, повишава концентрацията, подобрява работата на всички органи и системи в организма, релаксира и овладява нервното напрежение, възпитава упоритост, воля, самоконтрол и толерантност. Всичко това провокира търсенето на системи от упражнения, подходящи за подрастващото поколение, които да са достъпни и интересни.