(Ергономическа синергетическа педагогика)
проф.дпн Яна Рашева-Мерджанова, СУ „Свети Климент Охридски“
Факултет по Педагогика, ръководител на Учебно-научна Лаборатория по
експериментална и професионална педагогика „Проф. д-р Петър Нойков“
merdjanova@fp.uni-sofia.bg

ПЪРВО, Йога за деца в Глобалната епоха и отваряне на граници

Живеем в епоха на подвижност, отваряне и преминаване на граници във всички аспекти на социалния живот на Човечеството. С това се отменят постепенно всички мислими и немислими детерминанти и ограничения за участие и практикуване от личността на всички видове социални практики – живеем в ерата на НЕПРИКОСНОВЕНОСТ  И  ЗАЩИТА  НА  ПРАВАТА  НА  ЧОВЕК  ДА  ИЗБИРА

СВОБОДНО: гражданство, националност, религия, философско и политическо самоопределение, професия, хоби, начин на живот, хранене, образование, дори полова идентификация. Това са чрезвичайни изключителни условия на живот, които поставят на изпитания всички, Образованието в особена степен.

• 20-ти век отмени постепенно и трайно (и на законово равнище) класовите и кастови, и социални, и полови ограничения.
• 21-ви век категорично узакони премахването на социалните и възрастови ограничения. ДЕЦАТА НИ ИМАТ достъп и са реални участници със световни постижения във всички области на живота – спорт, изкуство, фолклор, филмова индустрия, мода, ТВ-реалита, IT-технологии, бизнеспроекти, наука – те са призьори в световни конкурси, олимпиади, изложения, базари, състезания….
• Културната индустрия налага образа на Детето-Супермен-Мъдрец-Надарено със свръхестествени сили-Водач-Спасител (Последният повелител на въздуха, Супергърл, Супермен, Сам в къщи, Бебето беглец, Златното дете, Смелата Ваяна, Кунг Фу Панда, Карате Кид, Междузвездни войни) – ВСИЧКИ КЛАСИЧЕСКИ СЮЖЕТИ включват в новите си кавърверсии ДЕТСКИТЕ ПЕРСОНАЖИ С КЛЮЧОВО ЗНАЧЕНИЕ и РОЛЯ в тях. Нашите деца се идентифицират с тях, подражават им, съпреживяват. НИЕ СМЕ ОТГОВОРНИ ОТГОВОРНО (повторението/тавтологията е нарочно) ДА ГИ ПОДКРЕПЯМЕ, ПРИДРУЖАВАМЕ И въвеждаме познавателно и практически в тези светове.
• От яслена възраст във всички образователни степени във формалното образование и в неформална образователна среда (дори не визирам неконтролираната интернет среда) на деца и родители се предлагат свободни занимания във всички области на компетентност и живот. ДЕТЕ И СЕМЕЙСТВО ТРЯБВА ДА ИЗБИРАТ!

Това са тенденции на настоящето и бъдещето. В такъв глобален контекст представям и обосновавам ЙОГА ЗА ДЕЦА като ефективна педагогическа, професионално обезпечена парадигма – като една ЕРГОНОМИЧЕСКА ПЕДАГОГИКА на естествено и пълноценно развитие, съобразено с естествения потенциал на Личността, адаптирана към рози потенциал, развиваща го – Ергономия на Личността – Ергономия на Духа.

ВТОРО, Исторически основания за Йога за деца – йога като древно синтетично
учение

Човечеството разполага и с достатъчно исторически примери за ролята на деца и младежи-девойки в духовното и физическо негово развитие.

Йога не е нито само философия, нито само космогония, нито само наука или медицина, нито религия – Тя е най-древно синтезно учение и опит на човечеството за хармонично живеене в единство с всичко обкръжаващо човека – видимо и невидимо за него. Постигането на тази хармония се базира на древни практики, наричани „ДУХОВНИ ПРАКТИКИ“ – едновременно хармонично развитие на тяло и дух у човека ( в съвременен вариант – развитие на тяло, нравственост, дух). Тези практики (асани, упражнения, хранене, начин на мислене, взаимоотношения) – те са универсални, общочовешки – могат да се преоткрият в различни вариации в човешката културата във всички региони и във всички епохи. Затова Фелипе Арместо в „Цивилизациите“ (научен „бестселър“ за 2004 г), изследвайки типовете човешйи цивилизации според тяхната естествена природна среда, говори за ЕДИННА ЧОВЕШКА ЦИВИЛИЗЦИЯ И КУЛТУРА. Днес, когато глобалното общество се ориентира според общочовешките ценности, йога учението ,отговаря на тях по блестящ начин. ЙОГА РАБОТИ ЗА ЕСТЕСТВЕНАТА ОРГАНИЧНА ВРЪЗКА НА

ЧПОВЕК С НЕГОВАТА ПРИРОДНА СРЕДА – ежедневните навици, хранителен режим, емоционална връзка, екология…

ЗАЩО И ЗА ДЕЦА? – Защото те органично и естествено усещат и се свързват с природата и нейните обитатели. А едва днес, защото едва в съвременния свят

възрастните започват спокойно и уверено да желаят да споделят своя опит с децата си от най-ранна възраст и това е образователен приоритет.

ТРЕТО, Философски основания за йога за деца – йога като философия на
Личността на Духа

Синергетиката е философско-научно направление, в което Йога се вписва естествено.
Синергетически принципи на отворената система (Личност)

Синергетиката като наука има древни прототипи в херметическото мислене

/Трисмегист, Х. 2002/, научни образци в квантовата физика /Хакен, Г. 1980; Капица, С. П., С. П. Курдюмов, Г. Г. Малинецкий 2001/, класически образци в философско- диалектически постижения /Пригожин, И. 2000/, модерни проявления чрез принципа на относителността във всички сфери на познанието /Капра, Фр. 2004/. Синергетическият подход в мисленето на теоретично равнище и при решаване на практически проблеми се развива паралелно с развитието на идеите за него. И двете равнища отразяват, партнират и предвиждат /в зависимост от конкретните ситуации и личности/ реалната синергия на тоталната среда – естествена и социална.

Универсалността на синергетическия подход му е осигурила търсения и на философско-теоретично /Герасимова, М. 2006; Марев, Ив., Ив. Иванов 1995; Лалов, Б. 2012/, и на приложно равнище в областта на педагогическото мислене /Иванов, Г. 2008; Колева, Н. 2009; Богданова, М. 2014/. Неговото използване неизбежно започва от философското преосмисляне на Образованието.

Най-съществената отлика на един синергетически поглед към педагогическото се корени в дълбочинната промяна на отношението между основните му бинарни параметри: преодоляване на дуалността – от полярност-противопоставяне към взаимнодопълване и динамичен баланс. Днес учители-ученици-родители-специалисти от практиката са партньори в една отворена учебна регулирана среда.

Принципи на синергетическата система – отвореност и активна цялост – няма изключени компоненти; равноценност на всички участници; единство на средата – няма външна среда – тя е винаги вътрешна и съобразена с вътрешните условия, защото се създава от всички участници в режим на сътрудничество, не се дава. Взаимно допълване и взаимозаменяемост – в различни ситуации всеки е лидер според способностите си и съответствието им на ситуацията. Реализира се непрекъснат процес на култивиране на общата споделена среда. Случва се едно взаимно регулиране и саморегулиране като хармонизиране среда-личност; между участниците; на човек със самия себе си.

Това единство е търсено и реализирано спонтанно от децата. Всеки може да си припомни редица случаи от своя личен живот или на малки деца, когато те така драматично са привързани към овехтяла играчка или вещ, защото им е подарена от мама или татко, или от близък човек, и символизира тази най-ценна връзка. Символизира обичта и сигурността. Можем да наблюдаваме как ритуално децата общуват не на ужким със своите скъпи живи веши /ние сме нарекли това игра/; носят ги навсякъде и всякога със себе си. За тях те са реликви. Йога практиките позволяват това детско естество.

В комплекс синергетическите принципи организират, поддържат и само- развиват системата чрез вътрешен непрекъснат баланс и ресурсно самообновяване.

Водещ и организиращ е принципът за естествена съвместност в процеса на взаимодействие на възможностите и специфичните функции на всеки участник. Партнирането е насочено към организиране и съчетаване на потенциали, а не към преодоляване и противопоставяне на дефицити. Това е всъщност дълбоко хуманният, етичен, духовно осъзнат и съзнателно избран характер на синергетичната парадигма. По този начин компонентите взаимно се „подсилват“ и подкрепят като увеличават капацитета си. Ето защо всяка синергична цялост реализира „принадена стойност“ в своето функциониране, ефект в плюс при събирането на единичните ресурси, многоаспектна печалба за всеки поотделно и за цялото. Математическата метафора „1+1+1=4“ става факт в синергетична реалност.

Още Платон, цитиран от М. Хайдегер в „Истината в науките за духа“ ни предупреждава, че да предлагаш на някого храна за душата е изключително отговорно и опасно, защото тя не може да се върне на продавача като развалена или да се повърне, да се очистиш от нея – тя веднага въздейства и прониква в човешката душа, оставяйки следи. Ето защо да бъдеш Учител е най-отговорното занятие.

Мартин Хайдегер ни казва, че човешкото себепознание е най-трудното и най-ценното. Постига се , когато застанеш на пътя на родовата традиция. Йога практиките въвеждат децата в тази традиция на опознаване на себе си в единство с околното.

Така ЙОГА Е УНИВЕРСАЛНО ВСЕЧОВЕШКО ПРАКТИКУВАНЕ НА

САМИЯ СЕБЕ СИ – то обединява хора от различни култури, националности, религии, икономически и политически модели на живот, различни езици и етнически обшности, различни професии и социален статус, от РАЗЛИЧНИ ВЪЗРАСТИ. И днес, когато на децата ни от най-ранна възраст е позволен асистиран достъп и участие на световно равнище, и те имат върхови постижения в спорта, шоу бизнес и изкуство, наука (състезания, конкурси, базари, културни изяви), и когато йога заниманията са естествена част от тези сфери, ние не можем да затваряме вратите на ЙОГА за ДЕЦАТА, а напротив – трябва упорито и отговорно, професионално и етично, с най-високи изисквания да подготвяме специалисти за йога за деца. И тъкмо такъв е опитът на БФ по йога през последното десетилетие.

ЧЕТВЪРТО, Научни конкретни основания за йога за деца

Научните основания са и медицински, и психологически, и социални, и педагогически. Те визират и се основават на отраженията на йога върху здравето и цялостното развитие на личността:

1. Развитие на всички сензорни системи в баланс.
2. Развитие чрез класическите и съвременни педагогически принципи на постепенност, трайност, системност, концентричност, уважение и взискателност, интеркултурност, приобщаване, отвореност и сътрудничество, единство на познание и практика.
3. Развитие на потенциала и възможностите на всяко дете, а не борба с дефицитите. ПОЗИТИВНОСТ.
4. Развитие и укрепване на социалните положителни взаимовръзки. Създаване на нови. Разширяване на социалния свят и комфорт на детето.
5. Отражения върху психо-емоционалния баланс. Естествено занижаване на нивата на стреса, а оттам и на психо-социални проблеми на хранене (анорексия и булимия), на апатия и депресия, на суицидни наклонности, на нихилизъм.
6. Отражения върху спортни постижения – преодоляване на ранното прегаряне в училище, спорт, социален живот и утвърждаване.
7. Отражения върху училищни и извънучилищни постижения.
8. Себепознание и развитие на личностната идентичност.
9. Укрепване    на     цялостната     жизнена     устойчивост    и                     благоразположение. ЕСТЕСТВЕНО ПРЕОДОЛЯВАНЕ, на базата на ОСЪЗНАТО ОБЕКТИВНО

САМОЧУВСТВИЕ НА ДЕЦАТА, на СТРАХОВЕТЕ им от провал, неуспех, неодобрение от най-близките значими и от по-широката социална среда.

1. С това – се намалява емоционалното напрежение и невъздържаност и като последици – проявите и на аргесивно (и/или автоагресивно) поведение.

ЕФЕКТИ (пожизнени и стратегически) на личностно равнище – в индивидуалното развитие на децата оттук нататък в далечна жизнена перспектива:

1. Хармонизиране на лява-дясна хемисфера
2. Хармонизиране на работата на всички сензорни системи и сетива (слух, обоняние, вкус, зрение, вестибуларен апарат, тактикна сензорика), на всички органи в детското тяло.
3. Хармонизиране на емоционалния свят. Тук се вписваме в актуалната парадигма на социо-емоционалното учене. И отварям ‚Голяма скоба“!

Човек е среда на самия себе си – най-непосредствената. Най-значимата. Най- определящата. Първият Закон (номос) на една Ергономическа Педагогика (заради

Естественият Универсален Закон) е този за ОТРАЖЕНИЕТО. Реципрочно, взаимно, многопосочно. Адаптиране на средата към личността, адаптиране на личността към средата – на учител към ученици и обратно. Отвореност на всеки за отражение от другия. Което означава, че учителите също трябва да са включени в социо-емоционалното учене заедно с учениците си. И проблематизиращото предизвикателство – в полето на Душата, психиката, социалното – това е интимното ни лично пространство и състояния – ГОТОВИ ЛИ СМЕ ЗА ТОВА? ГОТОВА ЛИ СЪМ и аз да участвам наравно с учениците си в социо-емоционално учене? Нашите инструктори ги подготвяме точно за това.

ТУК имаме не просто „цели и резултати“, а дългосрочни „ефекти“. Защото те постановяват процеса, перспективата, която се случва след и отвъд всяко образование – процесът на жизнено сбъдване: веднъж като отворена бъдеща перспектива и втори път, поради момента на хипотетичност и неизвестна вариативност. Образованието подготвя, следва да подготвя, най-вече за тях, а не за ограничени цели и задачи. ГОТОВИ ЛИ СМЕ да преформулираме педагогическите си цели и последователно да променим подхода си на всички равнища от нормативност и външна критериалност към вътрешни такива?

И по-нататък – Социално-емоционалното визира Личностното развитие. Приоритет стават Личностните, а не Образователните цели – последните следва да се адаптират и отчитат личностните (Идейно концептуално основание на Ергономическо педагогическо мислене още на целево равнище). Т.е. Образованието става, приема да е ИНСТРУМЕНТ на ЛИЧНОСТТА. Този нов инструментален характер засяга фундамента – мисията и значението на образованието като „социален проект“, а не само техническата му страна.

Горните съображения отварят нови ра-курсове/портали за вписване на проблематиката за социално-емоционално учене в Ергономическа Педагогика – Ергономично образование/обучение – Педагогическа Ергономия – Ергономия на Личността – Ергономия на Духа. Все различни области/направления, които предлагам, пред-оставям за размисъл и случване в Бъдното. ЙОГА ПРАКТИКИТЕ И НАШИТЕ КУРСОВЕ СА ПОСЛАНИЦИ И ПИОНЕРИ НА ТОВА РАВНИЩЕ.

Социално-емоционалното се случва в и чрез Личностния свят – най-напред и най- накрая. В неговата собствена интимна среда и интимни условия на душата. Това е светая светих на Човека. Да ги предизвикаш, да ги пред-разположиш в обществена среда, пред и заедно с останалите – това не е въпрос само на упражнения и техники – а на ДЪЛБОКА ВЪТРЕШНА СЪГЛАСУВАНОСТ, ДОВЕРИЕ И СЪ-УЧАСТИЕ – СИНЕРГИЯ НА ДУХОВНО РАВНИЩЕ! ГОТОВИ/СПОСОБНИ ЛИ СМЕ ЗА НЕЯ?

Сега вече продължаваме нататък:

• Урегулиране на дневния режим и балансът труд-почивка-сън.
• Интелектуално развитие – концентрация, задържане на вниманието, фокусиране.
• Социално и поведенческо развитие и укрепване.
• Творческо разцъфване.

Майкъл Гелб в книгата си „Как да мислим като Леонардо да Винчи“ разкрива и обосновава точно тези посоки и равнища, принципи и упражнения на педагогическо образователно усъвършенстване на пълноценните телесни-физиологични- емоционално-интелектуални-артистични-когнитивни способности на Личността – условия, при които ВСЕКИ ОТ НАС, ВСЯКО НАШЕ ДЕТЕ, Е ЕДИН ПОТЕНЦИАЛЕН ЛЕОНАРДО!

ПЕТО, КОНКРЕТНИТЕ практически ПРОЯВЛЕНИЯ на Синергетическата мултисензорна Педагогика – проявления чрез йога за деца

Проявления в образователните курсове

В нашите курсове Дом и Училище се съчетават в осигуряване на междупоколенческата културно-цивилизаиона връзка. Тя осигурява целостта в развитието на човека чрез съхраняване целостта на средата. И обратно. Така всяка синергетическа програма за развитие е уникална и едновременно с универсални принципи и подходи. Видимите проявления са в няколко посоки:

По отношение на синергичната среда /домашна-училищна/

1. Стимулира се естественото и органично отглеждане на детето.

• Оттам насетне то е действително по-желан наш другар в живота и това е изначалната ни готовност да сме родители/педагози.
• Няма изключени компоненти или участници, всички са заедно. Не се конструират стерилни „чисти“ ситуации – само с връстници и „добри деца“, само за музика, само за ядене, само за игра, само за   Готови сме за промени и

комплексни занятия.

• Няма „външна среда“ – всичко се има предвид. Взаимодействието между участниците и компонентите води до ефект „+“ в развитието: синергетическото уравнение е 1+1+1=4 – отделните части взаимно се подсилват.
• Домашната среда е продължение на училищната и училищната е продължение на домашната /носят си играчките от вкъщи/ и обратно. Осигуряването на тази цялост зависи от волята и културата на учители-родители.
• Намираме начин да осигурим присъствие и участие на всички и всичко /снимки, схеми, карти, инструменти, вещи, цветя, цветове, обстановка, спомени,  /
• Споделянето на преживяното е като съвместно преживяване.

• СЪВМЕСТЯВАНЕТО е доброволен и постоянен процес. Не казваме – «да си почина от него/детето».

По отношение на детето-човек

1. Чакаме го, посрещаме и живеем с него като с ПРИЯТЕЛ, ПОМОЩНИК, ВОДЕЩ, РАВНОЦЕНЕН С-ПЪТНИК РЪКА–В–РЪКА /същото като за мен/
2. Детето е универсална ценност като въплъщение на перспективата на живота.

• ЖИВОТЪТ Е СПЕЦИАЛЕН ВЪВ ВСЕКИ ВЪЗРАСТОВ ПЕРИОД – нямаме

„кризи“ на развитието.

• Не разделяме жизнено братя и сестри, малки и големи – за да могат да се опитват взаимно; нямаме “момчешки и момичешки игри”. Растат заедно, иначе не могат да развият най-естествените социални качества за партньорство и тези за бъдещо родителство-грижовност.
• Желателно братя и сестри с малка разлика да са в една група в предучилищните заведения и в йога курсовете, ако желаят.
• НУЖНО Е ВРЕМЕ за йога като мисъл и изобретяване на свръзки – да /си/ го дадем. Зависи от образователната и училищна политика, от професионализма на йога инструктурите. ТУК НЕ БЪРЗАМЕ, не гоним срокове и «външно оценяване»..
• Не разделяме МОИ ОТ ДРУГИ ДЕЦА – ДЕЦАТА СА НА РОДА – НАШИ,

обичаме ги и ги подкрепяме като едно, като равноценни и всяко в неговата уникалност.

• Развитие преди всичко на качества на вниманието и психиката в ранно детство, на основата на подкрепа на сензитивните/спонтанно изявени за тях надарености: обем, широта, разпределение на вниманието; отделните опитности и стремежът за специални профилирани постижения са следствие.

По отношение на взаимодействията в училищна среда

1. Ядра окрупнено съдържание и комплексни техники според естествени жизнени цялости – семеен бит, хранене, на улицата, в градината, сред растенията и животните, във водата, в небето. В този контекст се полага специализираното познание в ранно детство – говор, писане, математика, техническо и технологии, земеделско, грижи за…, конструиране и т.н. За по-големите – обратно
2. Езиците – най-близките в културно отношение на детето, практиките в интеркултурна среда естествено мотивират и отключват езиковото културно развитие на децата.
3. Общи базови методичесски подходи. Едновременност в активността на учител- ученици. Децата обичат и могат едновременно да наблюдават и да правят – нещо, което е много трудно за възрастния.
4. Съвместност на деца от различни възрасти в живеенето и в процеса на обучение.
5. ЕКИП от специалисти за отворени учебни занятия.
6. Самооценяване чрез взаимно оценяване, възможно е на всяка възраст – няма същество, което мигновено да не саморефлектира, за да се коригира и адаптира.

Отнемането на това право и отговорност превръща човек най-напред в дезориентиран, после в немощен и като самосъхраняваща компенсация – в диктатор.

• Формирани ЕСТЕСТВЕНИ АВТОРИТЕТИ НА ПОДКРЕПАТА, които се сменят.
• Мултисензорен принцип за събиране на информация в естествената среда.
• Динамичен принцип за улавяне на посоката на интереси и способности – естествено интегрирано, постепенно професионално ориентиране.
• Специфични синтезни техники на себеизразяване– мандала, родословни мрежи- генеалогии, танц и движение на открито, пиктограми, жестомимика.
• Паралелно развитие и изява на всички видове познания – когнитивно, афективно, сетивно, опитно, себепознание.
• Танци и движение на открито, спорт – синкретичен синергетичен първоизвор на човешката цялост.
• Споделяне     на     времената     родители-деца      –     едновременни          съответни активности/занятия.

По отношение на участниците

1. Установена широка мрежа партньорства.
2. Понятието и състоянието „готовност за училище“ е нонсенс в синергична среда; всяко живо същество е готово и отворено да се учи през целия си живот. Все едно да установяваме „готовност за живот“.
3. Всеки заинтересован участва с оценностени авторски продукти в различните ситуации – съчинения, дневници, опит, изделия, решения, отношения, …

ШЕСТО, Практическият обоснован опит на БФ по Йога

На базата на горните съображения и основания курсовете за Йога-инструктори за деца, организирани от БФ по йога осигуряват:

1. Вече десетилетен опит в организирането на 8 дневни курсове в специална обучителна среда на теоретическо и на практическо раевнище.
2. Наши ментори преподаватели са академични фигури с публични прозрачни образи и професионални позиции, учени-изследователи, доказани и квалифицирани автори, в интердисциплинни полета и в конкретните научни области – медицина и физиология, обща, социална и възрастова психология, философия, педагогика, специална педагогика.
3. Обучението се извършва на базата на пълен пакет образователна документация – учебни програми, ресурси за участниците, научна литература и авторски учебници и пособия, инструменти, практически опит и упражнения при индивидуална и работа в екип.
4. Полагане на изпити за всяка от дисциплините.

• Достъп за участие в курса като надграждащ – всички участници са лицензирани йога инструктори и надграждат педагогическата си квалификация за работа в детско-юношеска възраст.
• Обратна връзка за удовлетвореност и оценка от курсистите на организираното обучение за непрекъснатото му усъвършенстване.

СЕДМО, Отговори на обичайни естествени въпроси и опасения

Децата са ни най-скъпото и когато има опасения за тяхното увреждане или неправилно напътствие, ние сме особено чувствителни и реагираме рязко и категорично. Да, това е така. Затова да обобщим отново, отговаряйки на опасения и критически въпроси, вече далеч по-лесно, на базата на всички изложени по-горе групи АРГУМЕНТИ:

• Йога практиката е религиозен, а не културен модел – не йога практиката е универсално учение за отношението на човек с неговата среда и за оптимизиране на тази връзка. С йога се занимават хора от различни националности, гражданство, вероизповедания, етноси, възрасти, социално, професионално положение, здравен статус.
• Йога е подходяща само за възрастни – тъкмо обратното, също както философията се преподава още от ранно детство в редица европейски системи, така и йога е отворена за децата, защото те са отворени за вселената, космоса, природата, обществото, хората, животните, близките и са готови да другаруват всичко БЕЗ ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ. ОЩЕ ГИ НЯМАТ!!!
• В йога курса ще държат да направят детето ми на всяка цена вегетарианец – не, тъкмо обратното, работи се за хранителен режим и цялостен начин на живот според здравословния статус и цялостно състояние на детето. Съобразяваме се с неговия организъм с неговата жизнена ритмика за оптимизиране на баланса.
• Аз не харесвам йога, и на детето ми няма да му хареса – нека оставим детето да опита и прецени. Да подкрепим отговорно и професионално, заедно неговия усет и опит. САМО ТАКА то може да развива своята ЛИЧНОСТНА ИДЕНТИЧНОСТ – на базата на обективна самооценка на собствения си потенциал – като способности и ограничения и пак в уникален баланс да ги укрепва.
• За да се занимаваш с йога, е нужна „специална“ нагласа – ще „психясат“ детето ми – заниманията с деца имат предимно оздравителни и социално- психологически задачи за естествено развитие на положителните социални и личностни контакти на децата. Няма място за идеологеми, илюзии, заблуди, а за реални резултати в ежедневните дейности на децата, които родители, учители, специалисти могат непосредствено да отчитат. Както да се отчитат и от самите деца. ПРИНЦИПЪТ НА ПРОЗРАЧНОСТ е основен в нашата работа.
• Йога не е подходяща за деца с хронични и други проблеми – тъкмо обратното, стига курсовете да са обезпечени от професионалното екипно интердисциплинно сътрудничество и експертиза от медици, педагози, психолози, учители, логопеди, специални педагози.

Така Йога е израз на уважението и любовта към потенциала на Човека и неговото благородство.

Йога за деца е израз на уважението и любовта към потенциала и мъдростта на нашите деца.

Българска федерация по йога залага:

• на тази древна културна синергетическа традиция,на това съвременно научно ноу-хао,на тези образователни педагогически приоритети и принципив съвместната работа с родители, учители, училищни психолози, педагогически съветници, медицински специалисти в йога курсовете,за които подготвя мотивирани и специално насочени към детската възрастова група лицензирани и квалифицирани йога инструктори, завършили висше образование.

ОСМО, ВЗАИМНАТА СПОДЕЛЕНА ОТГОВОРНОСТ

1. В училищата да се приемат кандидатурите на сертифицирани от БФ по йога легитимни йога инструктори за деца.
2. След представяне на програмите, целите, ресурсите, каналите за връзка.
3. Реализиране на курсовете в отворена среда и непрекъсната сътрудничеща връзка между всички заинтересовани в режим на доверие и позитивност – родители, специалисти в училище и вън от него.
4. Адаптиране на курсовете съобразно възрастта, социалните, здравословните, училищните специфики. В режим на договаряне и активен диалог между училище и специалисти по йога за деца.

Защото решението не е в отказ или забрана, а в отговорно професионално осигуряване на една развиваща и окултуряваща нашите деца практика. ОТГОВОРНОСТТА Е ОБЩА, НО всяка от страните следва да поеме своята част от нея, да я огласи осъзнато, да я сподели и синергетизира с тази на останалите отговорни.

Да си пожелаем наслука по този хилядолетен път на Рода ни – тези, които сме се установили на Него.

Библиография

1. Арместо, Ф. (2004) Цивилизациите. София.

• Богданова, М. (2014) Синергичен модел за професионално ориентиране и консултиране на деца и младежи със специфични потребности. Педагогика, 3, 2014.
• Гелб, М. (2009) Как да мислим като Леонардо да Винчи?, С.

• Герасимова, И. А. (2006) Съвместното мислене като изкуство: опит за философско-синергетическо изследване. авторизиран (превод от руски, съавт. Ив. Марев, Я. Мерджанова) Педагогика, 2006, 1, 73–85.
• Иванов, Г. (2008) Мултисензорност в техническото и технологично обучение – начална учлищна възраст. Стара Загора.
• Капица, С. П., С. П. Курдюмов, Г. Г. Малинецкий (2001) Синергетика и прогнозы будущего. Москва.
• Капра, Фр. (2004) Дао на физиката. София.

• Колев, Й. (2012) Мечтата за свобода и педагогиката. Педагогика, 2012, 5, 769-779.

• Колева, Н. (2009) Формиране на здравословен и хуманистичен начин на живот. София.
• Лалов, Б. (2012а) Образованието на бъдещето. Педагогика, 2012, 4, 595-608.

1. Лалов, Б. (2012б) Радостта от познанието – неизчерпаем ресурс за поколенията.

Педагогика, 2012, 8, 1343-1359.

1. Пригожин, И. (2000) Краят на детерменираността. София.
2. Радев, Пл., Ал. Александрова (2009) Философия на образованието. В. Търново.

1. Рашева-Мерджанова, Я. (2016) Синергетическа философия на образованието. Синергетическа училищна педагогика. Синертично образование. София.
2. Рашева-Мерджанова, Я. (2010) Пенталогия на родовостта. Другата философия на образованието. София.
3. Рашева-Мерджанова, Я. Майчинството като универсално явление. С., 2005.
4. Рашева-Мерджанова, Я. (2024) Ценности, Ритуали, Образование. С.
5. Рашева-Мерджанова, Я. (20250 Детското ритуализиране на естеството. Помагало 1 за културно общение. С.
6. Рашева-Мерджанова, Я. (2014) Базови методически подходи за трансверсални компетентности. Просто 6+. С.
7. Рашева-Мерджанова, Я. (2015) Маси и масово образование в глобална среда. С.
8. Трисмегист, Х. (2002) Свод на херменевтичните науки. Corpus Hermeticum. София.
9. Хакен, Г. (1980) Синергетика. Москва.