ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЙОГА-ДВИЖЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ – хронология
1918 г.
– Издадена е „Бхагавад гита“, писанието за йога, преведена от Софроний Ников и Иван Грозев. Преводът е завършен на брега на Бяло море в края на Първата световна война. Преведена е от английски, като е ползван преводът на Ани Безант от санскрит.
1919 г.
– Издадена е книгата на Йога Рамачарака „Философия на йогите”, София, печатница на Военното комендантство. В шестнадесет “урока” авторът разглежда основните понятия и принципи на философията на йога /6/.
1939 г.
– От м. януари до м. май излизат 5 книжки на списание “Йога” под редакцията на Виктор Михайлович Сеплевенко. В него се отпечатват преводи на статии и писма на Свами Шивананда, материали, надписани с псевдонима Б. Аров, за който се предполага че е самият Борис Сахаров /след всяка от тях е посочено: Берлин и датата на написването/, откъси от книгата на Борис Сахаров “вълната на блаженството”, уроци за овладяване на асаните и пранаяма, отговори на въпроси от йога-практиката. По това време в София е създадена “Йогическа секция”, която провежда занимания в отделни групи за мъже и жени. В. Сеплевенко и последователите на йога през 30-те години са поддържали връзка с ашрама на Свами Шивананда в Ришикеш. В списанието е включен списък, съдържащ 22 произведения на Свами Шивананда, които могат да бъдат доставени в оригинал на интересуващите се /7/.
1954 г.
– Започва да се занимава с йога Петър Алексиев по руската книга “Азана-йога”, в която се разглеждат системите на Свами Шивананда и Свами Кувалаянанда /интервю с П. Алексиев, 9.09.1996 г./.
1956 г.
– Започва да се занимава с йога Илия Василев по книгата на Йесудиан “Йога и спорт” /интервю с Ил. Василев , 17.09.1996 г./.
1959 г.
– На 13 октомври д-р Теньо Чаушев от с. Влас обл. Бургаска, изпраща писмо на Свами Шивананда в Индия, в което моли той да го приеме за свой ученик. В писмото си от 12.11.1959 г. Свами Шивананда изразява съгласието си и му изпраща книгата “Наука за седемте култури”, по която той да провежда своята йога-практика /8/.
1961 г.
– в началото на 1961 г. започва своите занимания с йога Наско Атанасов; в края на същата година учи от Жое Клемендоре, който гостува и в дома му. По-късно прави демонстрации в Исул и в центъра в Банкя, и се включва в усилията на проф. Драгомир Матеев, Кънчо Кънев, Станчо Лазаров за утвърждаване на йога в България. През 1969 г. става ученик на Свами Дев Мурти и го придружава през двегодишния му престой в България. По негова покана Свами Дев Мурти идва след 40 години отново в България през 2009 г. Написва две книги: „Хималайският учител Свами Дев Мурти“, претърпяла три издания и „Моите учители“, съдържаща 70 интервюта с известни учители по йога, аюрведа, народна медицина и др.
1961 г.
– Към края на 1961 г. в България идва за първи път йогата Жое Клемендоре и прави демонстрация в постоянния стар цирк в София. Той показва изключителни способности за владеене на човешкото тяло и особено на ставите. По-късно той посещава още няколко пъти България – прави демонстрации в новия цирк, среща се с йога деятелите по това време.
1962 г.
– През пролетта в България отново идва индийският йога Жое Клемандоре, който изнася представления в София и страната, показвайки своето изключително майсторско изпълнение. В София се провежда среща на индийският йога с български йога-последователи в редакцията на в-к “Здравен фронт”. На срещата присъства и проф. д-р Драгомир Матеев, който е инициатор за организирането й. След дискусията българските последователи демонстрират свои изпълнения. Жое е силно впечатлен и казва: “Вие носите йога в себе си, така както ние индийците. Бил съм в много страни, но само в България виждам такава вродена наклонност към йога” /2/.
1961-62 г.
– Иванка Персийска-Борисова превежда книгата “Йога” на Свами Вишну Девананда и откъси от нея, напечатани на машина, се разпространяват неофициално между интересуващите се от йога /интервю с В. Лучански, 31.07.1996 г./.
1962 г.
– В Селско-стопанския техникум в гр. Омуртаг Петър Алексиев организира група по йога за ученици; установява положителното влияние на йога върху психофизическото състояние на участниците, след което неколкократно увеличава броя на учениците, занимаващи се с йога. В програмата на заниманията са включени: дихателни техники, йога асани, концентрация и релаксация /интервю с П. Алексиев, 9.09.1996 г./
– През 1962 г. започва практика по йога и Анна Павлова (Свами Шрути Гяна Сарасвати), като преминава през различни пътеки, търсейки своята истина. От 1987 г. е последовател на Сатянанда йога. Преди 25 години получава посвещение в Пурна саняса, а от 10 години е Ачария на тази пътека за България. Ръководи йога център Сита-Рам, където се провеждат редовни седмични занимания по духовната същност на тази пътека. А практически йога занимания провежда пет пъти седмично в различни салони в София. Ежегодно посещава Индия и е под прякото ръководство на своя Гуру – Свами Ниранджананда Сарасвати.
– Започва да се интересува от йога след посещението на Жое Клемандоре в България през 1962 г. и Станко Попов. През 1964 г. започва индивидуални занимания с йога по книгата на Асен Миланов и Иванка Борисова „Упражнения на йогите“.
През 1969 г. започва да посещава заниманията на групата по йога за възрастни, ръководена от Венцислав Евтимов. През 1973 г. излиза книгата ”Хатха йога за всички”, в която той е един от демонстраторите.
През 1974 г. заедно с Христо Гешанов организират школа по йога, на която той е главен методист и ръководител на практическите занимания. Изнасят се лекции не само в София, но и в други градове на страната. През 1978 г. Станко Попов се премества в Пловдив, където към Окръжния клиничен диспансер по спортна медицина организира 4 групи по йога. Провеждат се редовни медицински наблюдения и изследвания на здравословното състояние на участващите. Организира групи по йога и към Рехабилитационния център ”Зоната на здравето” и др. Станко Попов участва с научни доклади в 5-тия Европейски конгрес по спортна психология, Варна, 1979 г.; в 3-тия Национален конгрес по физиологични науки, Пловдив, 1980 г. и във 2-рия Конгрес на психолозите в България, София, 1982 г.
След 1983 г. Станко Попов се премества в София, участва в дейността на секция “Йога” към ГС на БСФС, а след 1991 г. и в дейността на Българската федерация по йога.
1963 г.
– Веселин Лучнски започва работа за приложение на йога в лечебната практика и в спорта, като води група по йога към кабинета по ЛФК в Софийския университет. Завеждащ кабинет е Антула Градинарова. Този студентски клуб по йога продължава заниманията си до 1965 г. (интервю с В. Лучански, 31.07.1996 г.)
– Излиза от печат първо издание на книгата на Асен Миланиов и Иванка Борисова “Упражнения на йогите” с предговор от проф. д-р Драгомир Матеев. Книгата пробужда голям интерес и става основно помагало на желаещите да се занимават с йога. През1965 и 1968 г. следват второ и трето преработени и допълнени издания на същата книга. В настоящия момент книгата е библиографска ценност за многобройните последователи на йога. Авторите на тази книга са журналисти. Асен Миланов, който се отличава с изключителна находчивост, има възможност чрез Съюза на българските писатели да изписва по заявка книги от чужбина. Използвайки своите познанства с партийни функционери, както и с проф. д-р Драгомир Матеев, той успява да пробие леденото отношение към йога и да я представи като полезна наука. (интервю с В. Лучански, 31.07.1996 г.)
1964 г.
– Започва да се занимава с йога д-р Станчо Лазаров, като за основно помагало използва книгата на Асен Миланиов и Иванка Борисова “Упражнения на йогите”, сваля 30 кг. от теглото си и продължава да поддържа постоянно 73 кг (интервю със Ст. Лазаров, 23.09.1996 г.)
1965 г.
– Започва да се занимава с йога Венцислав Евтимов, използвайки като ръководство книгата на Асен Миланиов и Иванка Борисова „Упражнения на йогите“.
– Веселин Лучански защитава дипломната си работа на тема “Упражнения на йогите и лечебната физкултура”, научен ръководител на която е д-р Петър Богданов. Работата включва оригинални изследвания и предизвиква много голям интерес сред преподавателите и студентите от ВИФ.
– Веселин Лучански започва работа като завеждащ кабинет по ЛФК към балнеолечебницата в Кюстендил. През следващите 5 години той заедно със своите колеги – 10 души рехабилитатори, разработват комплекси от упражнения на йогите за лечение на основните заболявания, за които е профилирана балнеолечебницата.
– Започва да се занимава с йога Нешо Димитров от Стара Загора, по книгата на Асен Миланиов и Иванка Борисова “Упражнения на йогите”, като продължава да се занимава до настоящия момент и като треньор.
1966 г.
– В окръжния вестник „Знаме на комунизма“ – Търговище излиза първата статия на П. Алексиев „Дихателната гимнастика на йогите“. По същото време в Разград е подготвена за печат неговата книга „Йога за красота и здраве – дихателни тренировки за работоспособност“, но издаването ѝ е спряно. (интервю с П. Алексиев, 9.09.1996 г.)
– Венцислав Евтимов организира ученическа секция по йога в Техникума по електротехника “С. М. Киров” – София /11/. Скоро секцията се преименува във въздържателно дружество. Поддържат се контакти и с други средни училища, изнасят се лекции придружени с демонстрации. Учениците участват в честване на 100 год. от създаването на първото въздържателно дружество от Апостола Васил Левски в Карлово, както и първия конгрес по трезвеност през 1971 г.
1967 г.
– Веселин Лучански е назначен за треньор по йога в Завода за кондензатори – Кюстендил и води група по йога за работниците от завода в продължение на две години. /интервю с В. Лучански, 31.07.1996 г./
– Българската телевизия излъчва първото предаване за йога, подготвено от режисьора Камен Каменов. В предаването “Йога за деца” коментарът е на проф. д-р Драгомир Матеев, а демонстратор е Веселин Лучански. /интервю с В. Лучански, 31.07.1996г./