От  26 до 28 септември в Джаму, щата Джами и Кашмир, се проведе  1-во Международно йога асана  първенство. В състезанието освен домакините от Индия взеха участие състезатели от България, Япония, Виатнам, Хон-Конг и Австралия.

България участва с трима състезатели, спечелили златни медали на Държавните първенства у нас, организирани от Българска федерация по йога. Това са Силвия Вакинова, Илияна Захариева и Иван Великов. Българските участници се състезаваха в две дисциплини: „Асани“ и „Артистична йога“.

Единият стил, в който и тримата българи спечелиха злато, е „Асани“. При него се изпълнява дадена асана, като съдиите минават, оглеждат каква е позицията на тялото, изражението на лицето и след като видят всички отделни аспекти, дават и съответната оценка, а накрая точките, които се получават, се сумират. На чужденците е била дадена възможност да изберат асани от трите групи трудност, които да демонстрират.

Иван Великов взе участие в стил асана и спечели златен медал във възрастова група 30-40 години.

В същата възрастова група участва и Силвия Ваконова и спечали златен медал, като се състезава с още 4 участнички от Виетнам.

Тя участва и в стила артистична йога, където се състезава с участнички от Индия на възраст от 14 до 20 години, но това не й попречи да вземе и втори златен медал, като впечатли съдийската комисия с присъствието си в йога. Много балансирано и издържано изпълнение изиграно правилно, със задържане в асаните и с лекота (може да го видите тук).

Във възрастова група 40-50, стил асани взеха участие състезатели от Хон-конг, Австралия, Виетнам и България. В тази възрастова група златен медал завоюва Илияна Захариева.

Ето какво сподели Силвия Вакинова за състезанието: „На 26 септември бе националното първенство на Индия по йога, като за нас бе изключителна наслада да го наблюдаваме. Участниците бяха страхотни – много гъвкави и креативни и определено имаше какво да научим от тях. В следващите два дни се проведе международната надпревара, в която вече се включихме и ние. Освен представители на България, имаше и такива от Хонг Конг, Виетнам и Япония. Мисля, че се представихме отлично, тъй като всеки от нас спечели златен медал в своята възрастова група.

Вторият ми златен медал бе извоюван изключително приключенски. Спечелих го в т.нар. акро йога – поредица от асани, които трябва да представиш като художествено съчетание или нещо подобно на художествената гимнастика. Регламентът бе за 2 минути на фона на музика всеки да представи своето съчетание, което да включва минимум 8 асани, които да преливат плавно една в друга. Изпълненията се оценяваха от четирима съдии, застанали в четирите края на сцената, като ние трябваше да представим по една или две асани с лице към всеки един от тях. Беше доста интересно, защото когато отидох да се запиша за участие, се оказа, че другите участнички са само индийки и то на възраст 16-17 години. Аз обясних на техническия секретар, че това всъщност не е моята възрастова група, но той каза, че няма никакъв проблем да се включа. В този момент погледнах многозначително ръководителя на нашата група Илияна Захариева, която бе категорична: „Ще участваш! Покажи им какво можеш!“. В крайна сметка реших, че нямам какво да губя. Положила съм толкова много труд и трябва да го покажа. Елиминирах фактора стрес и напрежение и се явих на сцената, като силен бонус за мен бе моята мощна индийска агитка, която другият българин в нашия екип – Иван Великов, успя да организира. В началото бях нервна, но след това се отпуснах и всичко ми се получи добре, а след като слязох от сцената бях поканена от организаторите да изиграя същото съчетание, като демонстрация, пред специалните гости, които бяха поканили. Сред тях бяха и министрите на здравеопазването и спорта на щата Джаму и Кашмир, които бяха посрещнати на състезанието изключително тържествено. Съчетания пред тях показаха най-добрите индийски йоги, наред с които се представи и България в мое лице, което за мен бе огромна чест. Когато дойде време за награждаването, съобщиха, че се присъждат два златни медала. Единият бе за представителка на домакините, а когато след това чух моето име, не можах да повярвам.“

Ето и какво споделя и Илияна Захариева за „Народно дело“ след завръщането си:

„Илияна Захариева от Варна се завърна със златен медал от световно състезание по йога в Индия. В Джаму, по-спокойната територия на щата Джаму и Кашмир, тя получи и сертификат за координатор по йога в Европа.

Илияна е лицензиран инструктор по йога след курс в НСА, има също завършени два специализирани курса в Индия – за учител по йога и йога терапия.

Преди 20 години основава втория клуб по йога във Варна – „SVARODAYA”, което означава възхождение на звука. Предава терапевтична йога и е съдия на състезания в България.

–         Г-жо Захариева, как започнахте да се занимавате с йога?

–         Беше преди 20 години. Започнах да посещавам занятия по йога. По онова време нямаше толкова много школи. После започнах да чета и такава литература и много лична практика. Записах се в курс за инструктори към НСА и след като се дипломирах създадох клуб във Варна.

–         С какво ви плени йогата и какво промени във вас?

–         Йогата не е магия, а терапия за тялото и духа, която постигаш с личен труд. На мен ми помогна за личностно ми израстване, като личност и разширяване на мирогледа. Научи ме на дисциплина, отговорност, да приемам всяка ситуация и хората около мен, да разбирам живота. Това е като една трансформация, в която отначало изживяването е болезнено, а после настъпва покоят.

–         В момента с колко души водите занимания и на какво ги учите?

–         Около 50 са, в три курса. Моята йога е терапевтична, не спортна и помага на учениците ми да излекуват здравословни проблеми, поддържа ума и спокойствието си. Правим асани(позиции на тялото), дихателни упражнения и релаксация. В понеделник и вторник работим за гръб и храносмилателна система, в сряда и четвъртък – за равновесие, концентрация и отслабване, в петък заниманието е от крия йога, а събота е комплекс с мудри. При йога е най-важно асаните да са разпределени правилно – коя асана след коя да бъде поставена и колко да се задържиш в нея.

–         Има ли възрастово ограничение в групите ви?

–         Не. Има деца, млади и зрели хора, както и възрастни. Понякога майките водят децата си, но за мен е истинско удоволствие, когато децата започват да водят родителите си.

–         Доста хора ли сте излекували?

–         При мен са идвали хора с различни здравословни проблеми – високо кръвно налягане, висок холестерол, проблеми в гръбначния стълб, автоимунни заболявания. След известен период на практика идват и резултатите. А индивидуалните практики са съобразени с конкретните им оплаквания. Някои от тях вече спряха да идват и се надявам, че работят самостоятелно, което е и целта – хората да се справят самостоятелно след време.

–         Как убеждавате учениците си, че това, което им показвате, ще им бъде полезно?

–         Йогата е относителна самостоятелност. Учителят показва, а ученикът възприема, пресъздава и практикува. Само от ученикът зависи как ще се получат нещата – какво е чул, какво е видял и доколко е усвоил правилно показаното. Ако той не се захване сам да си свърши работата, няма кой да му я свърши. Практиката е много важна, особенно тази която сам правиш.

–         Вашите ученици спазват ли специален хранителен и питеен режим?

–         Няма нищо задължително. Всичко е по желание. Аз мога само да препоръчам здравословно хранене, което включва вегетарианско меню – храна само от нашата земя, поникнала и узряла от нашата вода и слънце.

–         След толкова курсове и обучения, на които се ходили, има ли какво още да учите?

–        Човек се учи цял живот. Срещам се и общувам с различно хора, уча се от тях, както с доказани специалисти и професори по йога, така и с хора, които току-що са се запознали с йога. От всеки мога да науча ценни неща. Може и несретника, който срещнеш на улицата, да ти каже нещо, което да отключи или да обърне вашето разбиране за живота.“