Христо Илиев, Град Добрич, България, hristo_mitev@abv.bg

Доклад от Йога конгреса с международно участие – София, 2013г.

Резюме: Разглежда различията между лявата и дясна хемисфера, както и някой Йога техники за балансиране им.

Ключови думи: йога, мозък,мозъчна асиметрия, хемисфера, полукълбо, кундабуфер

Има една стара легенда, легендата за кундабуфер и изгубения рай …

Когато Бог създал човека, Дяволът много се зарадвал.
– Сега ще имам с какво да си играя – казал той. – И не само да си играя, но и всеки ден ще натривам носа на Господ с глупостите, които ще накарам да прави Неговото последно и уж съвършено творение. Човекът!
В началото Адам, Ева и техните наследници били наивни и лесно ставали плячка на Лукавия, но с годините започнали да проумяват номерата му. И правели все по-малко грешки.
Един ден Дяволът се сепнал:
– Ако все така продължават, те скоро ще помъдреят и ще станат могъщи като своя Създател. А аз ще загубя контрола си над тях.
Угрижен се замислил, какво да направи – как да запази властта си над хората, но така, че те изобщо да не усещат, че ги манипулира.
И намерил изход:
До този момент, човекът бил с цял мозък. И тогава Дяволът измислил и сложил в главата му една невидима преграда и разделил мозъкът му на две части – лява и дясна.
А преградата нарекъл кундабуфер. (В превод от санскрит „кунда“ означава „тайнствен“, „невидим“, „скрит“. А „буфер“ е преграда.)
И човекът станал с два мозъка.
И започнал да се държи като луд – с единия мислил по един начин, а пък с другия – по съвсем друг.
Човекът бил един, но в него вече живеели двама. И всеки един от тях, бил коренно различен от другият. От това хората станали много объркани, защото преградата изкривявала всичките им възприятия и мисли за реалността. И те вече не можели да правят разлика: между добро и зло, между красиво и грозно. Не различавали реалността… от илюзиите си. Истината… от лъжата. Постоянно ги смесвали… И когато вечер заспивали – сънували… че са будни. А когато били будни… живеели като на сън.
И адът… станал техен дом!
Но… всъщност Бог никога не е гонил човека от рая, той и досега живее в него, но когато Дяволът разделил мозъкът му на две, човекът започнал да се чувства така, сякаш е в ада.
Това е легендата…

Всъщност на пръв поглед въпросът, дали в главата си имаме един цял мозък от две части или два отделни мозъка, може да звучи нелепо, но подобен еретичен въпрос за първи път в Европа, през1780 г. си задава д-р Мейнард Симон Дю Пюи. И той изказал предположението, че човекът е Nomo Duplex – същество с два мозъка. И щом има два мозъка, ляв и десен, значи той трябва да има и два ума.
Век по късно, друг учен – д-р Артър Ладброк Уигън – присъства на аутопсия на човек, който по обичайните стандарти си е бил съвсем нормален – работил, общувал, говорил, четял и пишел като всеки друг, но когато му направили трепанация, установили, че той има само едно единствено полукълбо. Лявото. Другото изобщо липсвало! Тогава Уигън заключил: Ако човек с половин мозък, има цял ум, то този който има цял мозък – има два ума.
В началото на 20 век една от основните тези на учителя Гюрджиев е, че човек се състои от две различни части. Той има личност и същност. И докато не открие и развие същността си – той все още не може да каже кой е?
Когато се роди детето все още няма личност, но то вече има същност. Личността е в точка „нула“ – то все още няма личност – докато същността му е вече в наличност! Когато започва да расте, нагоре започва да се развива личността, а надолу започва да се свива същността. Интересното е, че според Гюрджиев личността се намирала в лявото, а същността в дясното полукълбо на човека.
Тези негови думи са се приемали с голяма резерва до 1981 г., когато д-р Роджър Спери – печели Нобелова награда за изследванията си в областта на мозъчната асиметрия. Една част от тези изследвания започнали, когато с цел да облекчат болезнените пристъпи на болни от тежка форма на шизофрения, лекарите срязват мазолестото тяло (corpus calosum), което се намира под двете полукълба и ги свързва едно с друго. Пристъпите изчезват, но заедно с това те забелязали, че в различни моменти, болният пациент проявява два коренно различни характера и се държи като две различни личности.

Но всъщност още от векове, наблюдателните хора са забелязали непоследователното поведение не само на болни, но и рязка промяна в поведението на нормалните хора. Понякога в така наречения „нормален“ човек, сякаш живеят две личности! И в зависимост от това коя от двете доминира, може да се обясни и непостоянството в поведението.
Елин Пелин казва: „Странно… Човек е магаре! По душа добър е… а все лошо прави!“
Другата „диагноза“ е на Р.Ралин: „Човек е сложен – сутрин набожен, вечер – разложен!“

Цялата статия можете да прочетете тук.

Целият сборник с доклади можете да изтеглите от тук.