София, България, yphelp@abv.bg,  Йога Център „Свами дев Мурти“

Доклад от Йога конгреса с международно участие – София, 2013г.

Исторически преглед на концепцията за виталната енергия – от древна Гърция до началото на 20 век. Вилхелм Райх и неговият принос в развитието на идеите за биоенергията. Терминът Оргон. Практическо приложение на концепцията за виталната енергия в съвременната психоанализа.

Ключови думи: енергия, Вилхелм Райх, оргон, психотерапия

Човек не става просветлен, като си представя фигури, обляти в светлина, а като превърне тъмното в светло. – К.Г. Юнг

1. Увод
Що е Бионергия?
Онази жизнена енергия, която предопределя непрекъснато променящите се връзки между ум и тяло, между човека и обкръжаващата го среда. Идеята да се гледа на човека като енергетична система, означава в голяма си степен да се признае съществуването на една активна сила, която държи в заедност функционалната комплексност и жизненост на човека, с всичките произтичащи от това етични и деонтологични последствия (напр. има ли Бог?)

2.Изложение
Западната концепция за енергия от Древна Гърция до днес.
Някак по навик считаме, че концепцията за енергията (прана, чи и т.н.) принадлежи изключително на източните философски школи. Това може да бъде обяснено с факта, че може би не познаваме достатъчно западната (собствената) философска история, което ни въвежда в по-дълбоката заблуда, че западният човек е откъснат от своята природност и нейното разбиране. Може да вметнем, че върху формирането на идеята за жизнена енергия в европееца силно влияние е оказала религията, в нейните различни проявления през вековете, но колкото и мощно да е било това влияние – то не е успяло да отклони търсенията ни.
Един съвсем бърз исторически преглед ще ни покаже именно това. Още в Древна Гърция две фигури изпъкват особено ясно, когато говорим за търсене на природните закони – това са Питагор и Хипократ.
За школата на Питагор не са запазени много данни.Със сигурност,обаче, на него се приписва началото на „модерното“ разбиране на деликатната човешка реалност. Неговият научно-математически подход бива прилаган в различни дисциплини и изкуства. Знае се, че в неговата школа, освен математика се е изучавала музика, танц и медицина. Терминът, който използва Питагор за да обозначи жизнената енергия е ПНЕВМА. Неговите размишления са вървяли в посока на търсене на връзките и съответствията между математическите модели и дълбинните духовни разбирания, които философът наследява от Египет и Персия. Подобни такива ще открием столетия по-късно в разработките на Айнщайн.
Концепцията на виталната енергия се появява в трудовете на швейцарският лекар  Парацелз – 14 век., под името Археус. Археус е космическата същност на всяко живо нещо. той реагира благодарение на своята екстремална подвижност, чувствителност и деликатна поддатливост на всеки вътрешен човешки стимул или на фактори от заобикалящата ни среда, като напр. климатът или движението на планетите. Дълбиннното разбиране на Парацелз за свръзките между микро и макрокосмическите елементи го прави един от най-благородните представители на западно-европейската мисъл и не случайно наричан „баща на съвременната медицина“. Неговите интуитивни прозрения, свързани с виталната енергия, в последствие биват  споделени от Нютон, Кеплер и Картезий.
Виталната енергия (според тях) е онази същност, която позволява на електромагнитните, гравитационните и светлинните вълни  да се движат в пространството , имайки функцията на свръзки между всички и всеки елемент от съшото това пространство. тази енергия бива наречена още substantia subtillissima o spiritus subtilissimus, или за по-кратко – етер.
Темата за виталната енергия се появава отново  през 18 и 19 век, където Галван, Ламарк, Пастьор и Клод Бернард, разбирайки важността  й , посвещават работата си в това да я описват, дефинират и обясняват. Посоката на техните разработки, бидейки ориентирана по-скоро и биологичното и физико-химичното направление.

Вилхелм Райх и оргонната енергия
Вилхелм Райх е фигура на  автентичен медик и учен, който разработва концепцията на виталната енергия по най-оригинален и своеобразно индивидуален в цялата западна научна мисъл, начин. Същият посвещава години на проучване и експериментиране с тази енергия, на която дава името ОРГОН.
Когато влиза в психоаналитичното общество на Виена, Райх е вече дипломиран лекар, със специални интереси към функцията на психичното. Той става ученик и последовател на Фройд по отношение на концепцията на последния за произхода на неврозите, където под невроза се разбира последствието на блокирането на сексуалния импулс. Тази идея бива разработена райх, като в допълнение той разработва и една по-цялостна концепция, а именно наличието в човешкото тяло на биоелектрична енергия, изключително тясно свързана със сексуалността.
Върху този принцип фройдисткият Ерос се превръща от един чисто психологически концепт, една напълно поддатлива на измерване и анализ научна реалност. Първите експерименти се провеждат в Университета на Осло между 1934 и 36 година. Тогава се изследва електрическият потенциал на кожата в корелация на стимули със сексуален и не, произход. Резултатите показват, съгласно и очакванията, че на тези стимули реагират не само специфичните човешки зони, но и много други – като чело, врат, длани и т.н. И освен това, нещо, което е било по-важно за психоанализата в този момент – увеличаването на електрическия потенциал на тялото не зависи само от механични  външни стимули, но и от наличието на вътрешното усещане за удоволствие.
Сексуален акт без присъствие на страст, лишен от усещанията на любов и удоволствие, според Райх, не дава никакво увеличение на биоелектрическия потенциал на човека, а по-скоро обратното – води но намаляване на цялостното  енергийно ниво на тялото или до неговото изтощение.
През 39-та Райх започва втора серия от експерименти, пак в същия Университет, той задълбочава изследванията си повече като медик, отколкото като психоаналитик и провежда серия от опити, в които наблюдава дали енергетичните закони и установената енергетична последователност : напрежение-заряд (зареждане)-разреждане-отпускане, присъщи за човешкото тяло, се наблюдават и в едноклетъчните организми. За Райх е било важно да докаже повторяемостта на тази формула и нейната универсалност , за да може след това да я изведе като  природен закон и да бъде прилагана и за всички останали живи системи. Именно по време на тези изследания Райх се натъква и на нещо друго, което предопределя научните му интереси до края на живота му.
Първото фундаментално откритие е наличието на  свръзка между неживата и живата материя, която свръзка той нарича БИОНИ, т.е. частици на пулсираща и подвижна материя, която се формира както от химичното разграждане на органичната материя, така и при дегенерацията на организираните живи структури.
Наскоро в руската научна литература Опарин преоткри тези биони, наричайки ги „пра-клетки“, а в американската се появиха изследвания на биолога Фокс, който нарича същото явление „микросфери“. Истината е, че най-накрая официалната западна наука призна възможността за съществуването на жизнени Не-организирани структури, точно онова, което Райх нарича ОРГОН.
Изучавайки  характеристики и активност на бионите, Райх забелязва, че излъчват една специфична форма на енергия, напълно различна от познаните до сега видове енергии (или по-скоро начините й на проявление). Тази енергия наподобява енергията на слънчевите лъчи.
Луиджи ДеМарки, разказвайки за работата на Райх, припомня един епизод от живота му, когато Райх, бидейки на почивка, наблюдава синьото небе с леко притворени очи и внезапно му хрумва, че „вижда“ около облаците лек ореол, трептене, което след това наблюдава и при силно светещите звезди или Луната. Райх започнал да наблюдава всички небесни обекти през една дървена тръба и това било началото на идеята му да създаде интрумент, чрез който да може да бъде наблюдаван оргонът. Този инструмент бива наречен „оргоноскоп“. Интуитивно Райх разбира, че трептенето на обектите не произлиза от дифузната светлина, както до този момент са твърдяло астрономите. Той прави хипотезата, че във въздуха, така както и в космическото пространство, а също и в кутиите на експерименталната му лаборатория, има една и съща ОРГОННА енергия (онова, което ние наричаме аура). Започва една френетична работа по замерване на оргона на всякакъв вид материал – олово, дърво, вълна, растения и т.н. за да може да се прецизира инструментът за оргонно измерване.
Откриването на оргона дава правото на Райх , в качеството си на медик и психоаналитик, да задълбочи и прецизира разбирането за психичните болести от енергетична гледна точка. Още повече, че и до този момент, неговият интерес е бил насочен именно към мускулните блокажи, спазми и физически напрежения, които са били тясно свързани с проявите на невротичното поведение.
Райхианското виждане, подобно на античните учения, постулира, че при здравия и щастлив човек, енергията протича свободно и хармонично, без прегради или блокажи, точно както може да се наблюдава при малките деца, които не са преживявали физически или психически травми при раждането си. Т.е. като новоредени всички (или почти всички) сме свободни от енергетични блокажи. В последствие,  в хода на израстването ни, налаганите ни семейни, обществени, културални и религиозни ограничения и забрани, ни въздействат като задръжане или блокиране на жизнените и психологическите ни протребности – особено тези, в сферата на сексуалността- които задръжки предизвикват първоначално един временен енергетичен блокаж, който в последствие се трансформира в мускулно-енергетичен постоянен такъв и да се превърне (дегенерира) в постоянна мускулна броня.
В хода на разработването на биоенергетичната психотерапия, Райх доказва, че ефектът от съчетанието на двата подхода – психоаналитичния и биоенергетичния дава по-дълбок и по-траен резултат.
Силната интуиция го води до осъзнаването, че голяма част от физиологичните заболявания имат психосоматичен характер. Днес, за нас, хората от 21 век това ни изглежда като банална истина, но нека не забравяме, че само допреди 20 – 30 години този възглед е бил категорично отхвърлян от официалната медицина. Именно с разработките на Райх се разчупват строгите научни позиции.
Райх твърди, че голяма част от болестите ни могат да бъдат разпознати и дори предвидени, предугадани още преди те да се развият, именно наблюдавайки и изучавайки инибиторните ментално-емоционални компоненти. Наблюдава също така, че разчупването на тези блокажи може да доведе до освобождаването на огромно количество жизнена енергия (кундалини – т.е. внимание!) и в същото време на „отварянето“ и на изразяването на изтласкание емоционални състояния, като в същото време се активират и изплуват паметови следи, които дълго време са били останали в сфераната на несъзнаваното, което води до  емоционалното и енергийно освобождение на индивида.
На тази база Райх изгражда една серия от терапевтични физико-енергетични техники, с които да въздейства върху въпросните мускулни брони.
Неговата идея е, че мускулната броня най-вероятно е организирана като пръстеновидни невро-мускулни напрежения, разположени по цялото тяло и че целият баланс на функционирането на организма може да бъде компрометиран от наличието на тези блокажи. По този начин функционирането на нервната система бива подложено на психосоматиен дисбаланс. В този етап на работата си Райх започва да счита, че енергията на либидото и виталната енергия са едно и също и че тя може да се намира най-често в състояние на хипер или хипоактивност в която и да е част на тялото. Поради тази причина терапевтичният метод бива ориентиран към директното „нападение“ на мускулните напрежения и свързаното с тях дихателно ограничение, така че да се улесни емоционалното отпускане и да се постигне по-експресивно  емоционално освобождение,което трудно би могло да се постигне в една конвенционална анализа.
Психе и тяло са обединени от един енергетичен процес, който авторът нарича Оргон и който енегретичен процес той счита за примордиална космическа енергия, налична във вътрешността на човека. Жизнената енергия, въпреки това, може да бъде блокирана в своето свободно движение. Райх обособява седем сегментарни пръстена – от краката до главата – всеки един от които е съответен на специфични емоционални блокажи. терапевтичната техника предвижда работа с тялото – дишане, различни форми на масаж и мускулен настиск), чрез които да се анализира характера. тази техника бива наречена „вегетотерапия“ . Основната й цел е била да се разблокират сегментите до момента, в който енергията не започне отново да протича свободно и хармонично из тялото на човека.
След смъртта на Райх тези техники биват възприети и доразвити от редица учени и терапевти в Щатите и Европа, за съжаление, обаче често с доста объркани и различни цели.
Длъжни сме да отбележим и изключителния принос на Райх в цитологията и развитието на науката за произхода на раковите клетки. Приносът се състои именно в неговата НАУЧНА ЛАБОРАТОРНА същност- т.е. той не само постулира хипотеза, но и я доказва в лабораторни условия.
Една от характеристиките на работата му , която го отличава от останалите учени, е че той подчертава абсолютната необходимост да се наблюдават процесите НА ЖИВО, тъй като само живите клетки могат да излъчват онези финни параметри на светлина, цвят, пулсация и движение, които дават директната информация за сатуса на жизнеността и енергията на клетката и оттам и статуса на зоната, на която принадлежат тези клетки. Той създава и една измерителна скала на жизненост на клетката, която много прилича на изполваната в съвремието ни онколкогична скала при ПАП тест.
Райхианската визия отива отвъд строгите рамки на медицината и се прехвърля в сферата на физиката , чрез която дисциплина той се опитва да постигне разбиране на космическия оргон, считайки го за детерминиращ фактор при изучаването на климата, на формирането на пустините, циклоните и естествено – на космическата енергия. Неговите физични научни трудове имат същата важност, като тази на Нютон и Кеплер.

3.Заключение
И така, накрая можем да обобщим три основни негови приноса в научната методология:
1.Каквото и да изучаваме , то може да бъде разбрано само от нашите сетива и от логическото преработване на тези сетивни данни (т.е. интуиция)
2.Каквото и да чувстваме/усещаме – то е легитимен обект на изследване.
3.В едно изследване не бива да присъства табу от какъвто и да е произход – научен, идеологически, религиозен и да оказва влияние на нашите сензорни, емоционални или умствени възприятия.
В този смисъл, ние, като търсещи следва да използваме своите собствени възприятия по възможно най-дълбок и откровен начин. отварянето на перцепциите е всъщност най-адекватният начин за изучавне на света в неговата енергетична същност.

Целият сборник с доклади можете да изтеглите от тук.