Произходът на йога се базира на необходимостта, изпитвана от древните пророци, да се освободят завинаги от всички мъки и да постигнат пряка реализация на Себето. Тези неизвестни древни хора, докато наблюдавали в най-малки детайли жизнения феномен, забелязали, че дотогава, докато не осъзнаем изгубената връзка на единството между нас и Безкрайното, не можем да избягаме от страданието. Да възвърнем истинското осъзнаване на единството и да осъзнаем нашата божествена природа е най-висшата цел на йога. В съвремието обаче перспективата на йога е изместена значително, като дълбоката и вечна същност на йога е схваната погрешно и/или погрешно интерпретирана и сведена до няколко упражнения, подкопаващи нейното духовно измерение. Относителното положение на позите (асани) е издигнато дотолкова, че хората да вярват, че терминът „йога“ се отнася само до физически пози, както и до няколко дихателни упражнения под името пранаяма и че целта им не е нищо друго освен физическо усъвършенстване.

Терминът медитация и семинарите за медитация в името на дхяна също са разпространени и се счита, че тя е много мощна техника, която повишава всячески нивото на хората в тяхната област. Йога като  цяло, както и нейните части са променени, крайно подвеждащи и объркващи хората за истинската същност на Класическата йога. Такива групи хора твърдят, че придават по-голямо значение на Хатха йога, както и на Ащанга йога, но според мен този изключителен акцент върху няколко хатха йога практики (като асана и пранаяма) трябва да се преосмисли, защото ако хатха йога практиките не водят до Раджа йога, тогава те са само поредица от гимнастически упражнения.

Следователно е необходимо да се предефинира значението на йога, нейните различни форми и измерения, както са разбрани в класическата литература, и да се изясни нейната цел, така че посланието на класическата йога да бъде разбрано в истинската ѝ перспектива.