Петя Кръстева
Карин Фуртмайер е родена в Мюнхен и е на 51 години. До 45-ата си годишнина е работила като медиен експерт в големи телевизионни канали и рекламни агенции. От 2010 г. се посвещава на йога – пътеката на Sri Krishnamacharya и B.K.S.Iyengar. Има тригодишна специализация по йога терапии в Австрия. Guruji е нейният духовен учител от самото начало до днес. От шест години Карин е преподавател в голям йога център в Мюнхен. За този период е обучавала и лекувала десетки хора, които и до днес са свързани с нея.
Всеки, който изповядва йога, има свой индивидуален път към нея. Кой беше твоят, Карин?
От дете се занимавам активно със спорт – ски, зимни и водни, тенис на маса и какво ли още не. Моето семейство имаше сериозно отношение към спорта като цяло и възпита в мен борбен дух. Справях се добре с всичко, бях успешна, но все нещо не ми достигаше.
Когато започнах да работя, подходих състезателно към всички предизвикателства. Бързо се изкачвах по стълбицата на кариерата си и достигнах върха. Като директор на голяма международна рекламна агенция бях най-добрата. Но това си имаше своя цена. Работех под голям стрес, загубих доброто си настроение и балансирано поведение към околните, появиха се и физически проблеми. В този момент мой приятел ми разказа за йога и много ме впечатли. Така започна моят път към йога преди 20 години.
На какво те научи йога след толкова години отдаденост?
Твоят въпрос всъщност дава отговора. Йога ни учи на отдаденост, която според мен е по-висша сила. Практикуването на йога дава уникален шанс да достигнеш по-високи нива на осъзнаване – над тялото, ума, желанията. Спомням си един много задълбочен разговор от преди 7 години с моя приятелка и йога преподавател като мен. Докато й говорех, изведнъж осъзнах, че имам вяра, че доверието означава да си в тон с Бог.
Кое е по-важното за асаните? Броят им или качеството на изпълнение?
Когато аз започнах с йога, за мен беше важно да науча колкото се може повече трудни асани. По-късно разбрах, че по-малкото е всъщност повече. Сега смятам, че и най-лесната асана трябва да бъде изпълнена така прецизно, че да ме докосне най-дълбоко.
Смята се, че първата крачка към йога са асаните, втората е праняма (дихателни техники) и чак след това е още по-трудният път към сатва (осъзнаване, щастие, духовност). Има ли други стъпки, или всичко зависи от индивидуалността?
Ние, хората от западния свят, имаме много силна връзка с физическото си тяло. Затова се идентифицираме чрез него, важно ни е как изглеждаме външно и какви ли не още повърхностни атрибути. Затова за нас е по- лесно да се изразяваме чрез тялото, което познаваме. Когато правим асаните, в началото ние изпълняваме всичко доста механично и това ни пречи да се усещаме в едно с тялото си. За много хора обаче това е първоначалната пътека към йога. И това не е нищо повече от първата крачка към себереализацията.
В Индия пътят е диаметрално противоположен. Хората там имат силна връзка с Висшата сила. Те са много отдадени, посветени и са свързани с определени религиозни ритуали. Техните тела са забравени от много години. Според мен правилното решение е да приемаме телата си такива, каквито са. Това е нашият кораб, който трябва да бъде здрав и добре почистен, за да можем по-лесно да намерим пътя към божественото във всеки един от нас.
Кога започва вътрешното осъзнаване и как бихме могли да намерим своя център?
Осъзнаването може да започне във всеки един момент и може да спре във всяка следваща секунда. Усилието да живееш осъзнато, да разбираш трудностите, които ти поднася животът, да ги приемеш и да си направиш правилните изводи, е труден процес, който трябва да се повтаря много пъти, за да се стимулира истинското пробуждане в нас. От една страна, пробуждането не може да се види като активно дело, но определено е начин на живот. Ако вие сте в това будно състояние, вие ще сте центрирани и по-лесно ще реагирате на предизвикателствата по пътя ви. Да, лесно е да се каже, но трудно е да се постигне.
Умът ли е нашият най-голям враг? Как да го успокояваме?
Според мен ние нямаме такъв враг. Винаги всяко нещо си има причина, която те води до най-дълбоката ти същност. Мисълта не може да ти бъде съдия, но се опитва. Винаги трябва да се стараеш да разбереш откъде идват тези нездравословни мисли и защо реагираме по определен начин. Изучавай същността си и реакциите на ума, за да опознаеш по-добре себе си. Себеизучаването е много важен фактор за поведението и баланса вътре в нас. Не влизай в спор с ума, защото го активираш и той не може да намери покой. Това създава вътрешен конфликт и увеличава скоростта на колелото на нашия непрекъснато блуждаещ ум. В такива ситуации винаги ще си губещият. Приеми идващите мисли (каквито и да са те) като урок за изучаване и създаване на опитност, а не като неприятно бреме. И така, ако те наистина не са важни за теб, просто ще преминат, без дори да си разбрал кога е станало това.
Можем ли да влияем на самскарите (запазени впечатления от миналото)?
Не вярвам в упражняването на влияние, тъй като то е волеизявление, задействано от нашите мисли и желания. Но смятам, че процесът на осъзнаването може да окаже промяна на самскарите и да ги намали. Това е един непрекъснат процес, чиято нишка за някои продължава през целия им живот. Моето предложение е трудът „Йога сутра” на Патанджели. Две от осемте негови стъпки – яма и нияма, са много полезни в този случай.
Не бива да забравяме, че йога е наука за ума, а самскарите я правят по-цветна.
Как да премахваме енергийните блокажи?
Всички блокажи – енергийни, физически, емоционални и психологически – трябва да се премахнат чрез сериозни и дълбочинни практики по йога. Като казвам дълбоки, нямам предвид много трудни асани, а чрез искрена и благочестива практика. На мен ми отне четири години, за да почувствам истински йога, да усетя енергията и истински да почувствам себе си. Моето разбиране и дългогодишните ми практики (следвайки традицията на Шри Кришнамачаря) показват, че комбинацията между дъх и движение е ключът, за да изчезнат блокажите.
Какво означава една медитация да е успешна?
Няма успех в йога. И щом медитацията е част от йога, тя не може да се разглежда като успешна дейност. Винаги смятаме, че ако не можем да се отървем от досадните си мисли, значи не медитираме. Има много различни начини за медитация. За мен тя е факт, ако мислите и чувствата са фокусирани в една точка. При мен това се случва, когато режа зеленчуци или седя пред Буда. Ако съумея да насоча мислите си и да ги съсредоточа върху избрания обект, то това е медитация.
Можем ли да кажем, че изпълнението на мантри е част от сложния път на сатва?
Абсолютно. Мантруването за мен е най-чувствителният начин да докоснеш душата си. Чрез резонансните честоти ние можем да влезем в царството на най-фината енергия. Това е нещо, което трудно може да се опише с думи. Мантруването продължава да отваря всеки път вратата към моята същност.
Какво да правим, когато стигнем фаза на нежелание да продължим с йога заниманията? Дали това е едно от стъпалата „по пътя”?
В този случай веднага си задайте въпроса защо практикувате йога? Имате ли цели и задачи да направите нещо лично за вас? Ако имате този казус, наблюдавайте своите намерения. Малко ви подведох. Няма цели в йога. Не очаквайте нищо и ще имате всичко. Не тръгвайте към йога с неправилна мотивация. Ако интересът ви към уроците намалее или ви доскучае, значи се практикуват с определени очаквания. Йога не е, за да запълниш нещо празно в себе си. Йога може да разкрие светлина и небитие и това да доведе до абсолютна пълнота на духа.
Каква практика бихте препоръчали, когато човек е изтощен или болен?
Ако е изтощен, аз бих искала първо да знам защо се чувства така? Когато практикувам йога терапия, веднага се свързвам с човека на енергийно, ментално и емоционално ниво. Тялото е на второ място, защото то показва само симптомите, а не причината. Имам индивидуален подход към всеки мой ученик, затова и не мога да отговоря точно на този въпрос.
Какви основни качества трябва да притежава един истински учител? По какво да го разпознаем?
Всеки учител трябва да е с отворено сърце. Няма значение как точно. Важното е ученикът да е на първо място за йога учителя. Не бива да преподава заради егото си. Учителят трябва да помага и прощава.
Йога професия ли е или призвание?
В последно време много хора стават учители, за да печелят от това. Приемат го като вид работа. Няма лошо в това, но не трябва да бъде водещото. Да бъдеш йога учител е призвание, което получаваш, когато си истински отдаден. Това означава да „заведеш” учениците си там, където не са били преди.
Categories: Статии