4. Йога в медицинската практика (1978-1983 г.). Пловдивски период. Легитимизация на йога.

Поради обстоятелства от семейно – битов характер бях принуден да отида да живея в град Пловдив. В случая за мен това беше трудно решение, тъй като все още имах ангажименти  към Школата по йога в София. Групите се нуждаеха от специализирана методистка помощ, подготовка на инструктори за водене на практически занятия и т. н. През времето на престоя ми в Пловдив успях да посея семето на йога, което впоследствие прерасна в масово движение. Първите занимания с новосформираната Група по йога провеждах в читалище „Хр. Данов“, а по-късно в някои от залите на гребната база. Поради нарастване броя на хората, нуждата от организационен статут и материална база станаха неотложни и главния проблем бе разрешен през есента на 1978 г., когато получихме разбиране и съгласие от ръководството на „Окръжен клиничен диспансер по спортна медицина“ (ОКДСМ)-Пловдив да се сформират Групи по йога. С това събитие реално се постави началото на свързване на йога с медицинската практика.  За първи път в България йога се постави на научни основи. Оформиха се Групите по йога и същите започнаха да функционират по установен график, паралелно с групите по Лечебна физкултура (ЛФК). Към ОКДСМ Групите по йога бяха заведени на отчет, диспансеризирани и се изгради „Секция по йога“ към отделение за „Масово – оздравителна и лечебна физкултура“. Оформиха се 4 групи: група мъже; група жени; група семейни и група за начинаещи. Заниманията с групите по йога се провеждаха по съответни комплекси от физически упражнения (асани) с продължителност 2 учебни часа. Същите се водеха по един взаимосвързан комплекс от  физически пози (асани), пранаяма и медитативна техника. Върху практикуващите се правеха редовно научни наблюдения и изследвания за проверка на здравословното им състояние и промените настъпващи с тях. Провеждах също и практически занятия с групи по йога извън  ОКДСМ – Пловдив, в обхвата на обектите към „Зоната за здраве“ – Профилактичен център на трудоустроени с професионални заболявания, към „Дом за красота и мода“ и др. Организирана беше и постоянна лектория с групите от Школата по йога в ПУ „Паисий Хилендарски“ по въпроси с най-разнообразна тематика.

Благодарение на съвместната дейност между мен и ръководството на ОКДСМ, Пловдив, свързана с групите по йога, резултатите не закъсняха. Провежданите системни наблюдения на курсистите и научно- експерименталните изследвания показваха значително подобряване на здравословното им състояние. Във тази връзка някои от анкетираните споделят за въздействието и терапевтичния ефект на йогийските упражнения от системата „Хата йога“. Иван Богданов (63 г.), бивш военен твърди: „Чрез йога започнах нов живот. От тридесет години страдах от остра невроза, главоболие и мъчително безсъние. Прилагах различни лечения безуспешно. А сега съм напълно здрав и виждам смисъл да живея“. Гинка Стаменова (35 г.): „ В резултат на операция на сливиците, заболях от алергична бронхиална астма и хрема. Бях лекувана с различни лекарствени препарати и санаториално лечение, но се чувствах от ден на ден все по-зле. От м. март 1979 г. се включих в централните Групи по йога към „Зоната за здраве“ при ОКДСМ – Пловдив и системно прилагане на дихателните и физически упражнения на йогите под ръководството на др. Попов, пристъпите на задух и алергична хрема изчезнаха напълно“. Петко Пройнов (36 г.)-ст. асистент (понастоящем професор, дмн) в ПУ „Паисий Хилендарски“: „В Групите по йога аз не само възстанових своето здраве-излекувах хроничен колит, закали се физическата ми издръжливост,  възможностите ми за умствено натоварване през периодите на напрегната работа със студентите“. Гинка Карабелова ст. асистент ПУ „Паисий Хилендарски“. „Компетентната методистка помощ, която получаваме в школата, гарантира едно плавно и ритмично навлизане в системата. Без нея пътят в йога за всеки би се превърнал в едно безкрайно лутане, тъй като йога е много прецизна и комплексна система и опитният учител тук е изключително необходим. Реалните резултати от заниманията  със съпруга ми са добри, който не е имал никакви оплаквания откакто играе, а аз преди да започна с йога имах констипация и колит. Днес от тях няма и следа. И двамата станахме по-концентрирани и по-организирани в работата си, по-малко раздразнителни, увеличи се психическата ни издръжливост, радваме се на добро настроение“.

От най-изявените ми помощници в разностранната дейност на Школата и Групите по йога може да се посочат имената на Юли Железаров, проф. Евгени Георгиев, д-р Виктория Горанова. С някои от тях бяха направени научно- експериментални изследвания.

Изключителен принос в тези научни изследвания  на Групите по йога към ОКДСМ имаше доцент д-р Марияна Льочкова, Главният лекар доц. д-р Сл. Савов  и Завеждащ  „Отделение по функционална диагностика“ към диспансера д-р В. Велев. Със тях съвместно участвахме в организирани форуми и конгреси с научни доклади свързани с йога: „III национален конгрес на физиологични науки“, 1980 г. – гр. Пловдив; “II национален конгрес по психология”, 1982 г. – гр. Варна; “III Европейски конгрес по спортна психология”, 1979 г. – гр. Варна. Докладът ни, съвместно с доцент д-р Марияна Льочкова, бе оценен от журито на конгреса с право за участие на световен конгрес по психология в гр. Отава (Канада) на който ние не можахме да отидем. За постигнати от мен положителни ефекти чрез прилагане на йога върху различни възрастови групи споменава и д-р Станчо Станев към предговора на излязлата книга „Йога“ – 1982 г. Според него „Един от недостатъците на изградената “Секция по йога” към ГС на БСФС – 1987 г. гр. София е, че липсва организация за целенасочени научни и медицински наблюдения върху занимаващи се с йога”. Когато д-р Станев отправя тази критика към ръководството на БСФС, в гр. Пловдив вече от няколко години активно функционираха Групите по йога към “Зоната за здраве” при ОКДСМ. По този начин за първи път в България йога бе поставена на научни основи като се свърза със съвременната медицинска практика.