Виктор Михайлович Сеплевенко
Руснак по народност, той напуска Русия по време на Октомврийската революция и се установява да живее в България.
Още като младеж той изпитва силно влечение към духовните науки и окултизма. Запознава се с редица теософски, окултни и философски течения, както и с древната наука на Йога. След посещението си в Индия той става неин последовател и активен пропагандатор. Негов духовен учител е Свами Шивананда, основател на “Общество Божествен живот” /1936/ в Ришикеш, Северна Индия, а пряк учител и наставник – Борис Сахаров /първият европеец – раджа йога – ученик на Шивананда/. Борис Сахаров живее в Германия и посещава България в периода 1938-39 г., като пребивава под името Борис Аров. Сеплевенко превежда и издава на български език книгата на Б. Сахаров “Йога без учител”, автор е на книгата “Той действа”. През същия период той поема трудната задача да редактира и издава първото списание “Йога” у нас, чийто първи брой излиза през януари 1939 г. Поради намеса на Църквата и по материални причини, от списанието излизат само 5 броя. Сеплевенко организира групи по йога, които водят редовни занимания. Освен това, той поддържа връзка с ашрама на Шивананда в Ришикеш и организира получаването на книги, издавани от ашрама, по заявка на интересуващите се от йога.
Виктор Сеплевенко напредва в своята практика н е само в хата-, но и в раджа-йога. /Според кореспонденцията му с Борис Сахаров, той разкрива часично “трето око”/. Към 50-годишната си възраст Сеплевенко се отказва от своята практика и се отдава на обикновен светски живот. Но йога оставя неизлечими следи в съзнанието му и вече на 78 години той отново се връща към нея, като се отдава на всекидневна медитация по няколко часа на ден. Чрез ревностните си занимания той постига съвършено овладяване на техниката на медитаци. Спечелил от държавната лотария лека кола “Волга”, той я продава и с парите получени от продажбата се издържа до края на живота си. През последните си години Виктор Сеплевенко живее в село Шипка, където селяните заради неговата странна доброта са го нарекли “белогвардейския чудак”. Доживява възраст над 90 години и напуска този свят изоставени забравен не само от обществото, но и от своите ученици.
Петър Алексиев
Роден е на 9.12.1931 в гр. Омуртаг. Завършил е философия в Софийския университет. Работил е като преподавател в Селскостопанския техникум в Омуртаг, като социолог и психолог в Завода за антибиотици – Разград, по-късно като психолог в търговията и транспорта.
За пръв път се среща с ъога през 1953 г., когато гледа филма на Свами Дев Мурти в кино “Севастопол” в София. Запознава се с книгата на йога Рамачарака “Наука за дишането” и започва дихателни упражнения. Става вегетарианец. През 1954 г. по руската книга “Азана-йога”, разглеждаща йога-асаните по системата на Шивананда и Кувалаянанда, започва своята йога-практика на асаните.
През 1962 г. организира група по йога за ученици от Селско-стопанския техникум, гр. Омуртаг. След като установява положителното влияние на йога върху физическото и психическото състояние на учениците, Алексиев увеличава брояна участниците в йога-заниманията.
Преа 1973-75 г. организира занимания по “психотренинг” /за да не шокира с името йога/ в ДФС “Лудогорец” – Разград, където работи с борци, футболисти, лекоатлети и колоездачи. Проведените наблюдения върху борците, показват, че се увеличава психическата им издъжливост и устойчивост. Само след 2 месеца тренировки, борците постигат вработване само след 5 минути, докато преди заниманията за това са били необходими 20-25 минути.
Автор е на над 50 статии в периодичния печат. Първата статия излиза през 1966 г. във вестник “Знаме на комунизма” – гр. Търговище, със заглавие “Дихателната гимнастика на йогите”. През 1965 г. в Разград е подготвена за печат неговата книга “Йога за красота и здраве – дихателни тренировки за работоспособност”, но по-късно издаването й е спряно.
През 1977 г. издателство “Техника” – София издава книгата на П. Алексиев “Работоспособност на шофьора”, а през 1991 г. излиза книгата “Психологичен тренинг за работоспособност и безопасно движение – нучно практическо ръководство”. Подготвил е в ръкопис няколко свои книги.
От 1962 г. досега П. Алексиев непрекъснато води занимания с групи по йога, в които акцентира предимно на профилактичната и психологичната страна на йога. Прилага и свои оригинални методи, които дават бързи резултати при възрастни. /интервю с П. Алексиев, 9.09.1996 г./
Илия Василев
Роден на 24.03.1926 г. в гр. Кюстендил. От 1936 г. живее в София. Има висше икономическо образование. Работил е като икономист и е пробвал и усвоил много други професии.
За пръв път се среща с йога през 1956 г. Братовчед му е студент във ВИФ и той му донася книгата на Иесудиан “Йога и спорт” в превод на български. и той успява “от раз” да направи лотос, не се справя със стойката на глава, но изпълнява веднага още няколко пози. И така започва редовни тренировки.
През 1966 г. се среща с Венцислав Евтимов. Посещава лекциите организирани петък вечер в Техникума п електротехника “С. М. Киров” – София, както и заниманията по йога в неделя сутринта от 7 до 9 часа; след това всички участници отиват на Витоша.
Илия Василев търсил литература по йога, намира такава на немски – негови приятели немци му изпращат книгите на Борис Сахаров: “Хата йога”, “Великата тайна”, “Йога от първоизточника”, “Отваряне на третото око” и “Хата Йога”. Една по една той ги превежда на български.
До 1974 г. яде месо, но сутрин не се чувства добре; пие по-малко алкохол и има повече от една дама. И тогава решава: спира месото и дамите. Става вегетарианец и до 1986 г. спазва брахмачария /въздържание от сексуален живот/.
През 1977-78 г. във вестник “Народна младеж” излизат статиите на В. Евтимов на тема “йога”, на които Ил. Василев е съавтор, без да има, по неговите думи, реално участие в написването им. Тези статии предизвикват интереса на Людмила Живкова, която при посещението си в Индия се запознава с Йога и от статиите разбира, че и в България има хора, които се занимават с йога. В. Евтимов и Ил. Василев са извикани в Комитета по култура и на проведената среща В. Евтимов изказва желание да напише книга за йога. Идеята се харесва на Л.Живкова и В. Евтимов е изпратен за 6 месеца в Творческия дом на писателите в Троянско. Според Ил. Василев, Л.Живкова има определяща роля за създаване на секция “Йога” към ГС на БСФС. Няколко години след това, Василев започва да води редовни занятия по йога с две групи студенти към катедра “Физическо възпитание” към ВМЕИ – София в продължение на 3 семестъра. Със заповед на Ректора от 26.06.86 г. във ВМЕИ “Ленин” се създава клуб “Йога”.
От 1982 г. Василев води занимания по йога за граждани в комплекс “Октомври” на ВМЕИ. През 1982 г. започва да води занимания по йога и в АОНСУ. Тези занимания са организирани със съдействието на проф. Кожухаров, който е заместник председател на секция “Йога” и преподавател в АОНСУ. Започват с 2 занятия седмично, на обяд от 12 до 13,30 ч., а след това занятията се провеждат ежедневно по същото време. Това продължава до 1990 г.
През този период Илия Василев преподава йога като редовни учебни часове в 107 училище “Л. Кандев” и в Националната гимназия за древни езици и култура. Заедно с учениците участвува в археологическите разкопки в с. Дебелт, Бургаско, като по време на тази експедиция се провеждат и йога-тренировки.
Работейки катопреподавател и ръководител на групи по йога, понякога Илия Василев играе йога по 5 пъти на ден, но се чувства в отлична форма.
През 1992 г. основава и регистрира “Общество Бабаджи” с устав и управителенсъвет. Организира издаването на преведените от него книги: “Послание от Хималаите” на Бабаджи и “Отваряне на третото око” на Борис Сахаров.
През 1993 г. води занимания по йога за граждани в читалище “Младост” в ж.к. Младост, София, а от 1995 г. в 107 училище “Хан Крум”, кв. Лозенец, София.
Веселин Лучански
Роден е на 27.03.1941 г. в гр. Севлиево. Завършил е ВИФ, специалност “Кинезитерапия”.
Първи интереси към йога Лучански проявява още в детските си години. Баща му е обичал да колекционира книги, притежавал е книгата на йога Рамачарака и често е разказвал на двамата си сина за неверочтните възможности на индийските факири и йоги.
През лятото на 1953 г., на пионерски лагер в Копривщица, Лучански демонстрира упражнения на йогите в програмата, изготвена от неговия отряд. Още от дете той чувства стремеж към усъвършенстване на тялото и духа чрез системни тренировки. Занимава се с различни спортове, коитоима възможност да тренира.
След постъпването си във ВИФ през 1961 г. той влиза в контакт с Иванка Борисова, която му дава превод на части от книгата “Йога” на Свами Вишну Девананда, изписана по заявка от чужбина от Асен Миланов. Това му помага да усъвършенства своята йога практика.
През пролетта на 1962 г., когато индийският йога Жое Клемандоре посещава България, Лучански демонстрира изпълнения на йога-асани по време на срещата с Клемандоре в редакцията на вестник “Здравен Фронт”, организирана по инициатива на проф. д-р Драгомир Матеев. Изпълненията на Лучански правят изключително впечатление на извесния индийски йога.
През 1962-63 г. Лучански започва работа за приложение на йога в лечебната практика и в спорта, като подготвя дипломната си работа, научен ръководител на която е доц. Петър Богданов, преподавател по Биомеханика във ВИФ. Петър Богданов е автор на първата българска книга по карате и проявява интерес към източните бойни изкуства и йога.
Изследванията, включени в дипломната работа, се извършват в групите по йога, организирани от Антула Градинарова в Софийския университет.
През същия период Лучански става основен демонстратор на йога-асаните, включени в книгата на Асен Миланов и Иванка Борисова “Упражнения на йогите”, демонстрира йогийски изпълнения и на лекциите на проф. д-р Драгомир Матеев, както и на свои лекции по време на летните и зимни лагери на ВИФ. През 1963 г. ски-лагерът се провежда на х. Скакавица, където след интересна демонстрация колегите му го наричат “Жое Лучандоре”.
Защитете на дипломната му работа на тема “Упражнения на йогите и лечебната физкултура” през 1965 г. предизвиква много голям интерес сред преподавателите и студентите от ВИФ. Работата влючва оригинални изследвания, напр. На 14-дневно гладуване, проведено от Иван Петров, при което се доказва, че по време на гладуването физиологичните показатели се подобряват, повишава се хемоглобинът, понижава се холестеролът. Дава се контрол на пулса и кръвното налягане. Освен това са представени и възможности за контролирано изменение на пулсовата честота от 50 до 30 удара в минута в положение “Лотос”, както и изменение на кръвното налягане, с което се доказва, че че упражненията на йогите не са леки упражнения, а могат да имат изключително силно въздействие върху човешкия организъм. Този извод съответствува на теорията на проф. д-р Драгомир Матеев, че големите натоварвания водят до големи резултати, а йога представлява специфична тренировъчна система.
По време на защитата изказваният ане са само положителни. Напр. проф. д-р Моров заявява: “Нямаме ли наша българска система, не можем ли да се учим от богатия съветски опит, а трябва да въвеждаме източни системи? Какви са тези упражнения, при които краката се качват на гърба, има опастност от изкълчване на тазобедрените стави… това са антифизиологични, антианатомични упражненич…” Не липсват и оценки от вида”…идеологическа диверсия под булото на източна мистика….” И др.п. една година след защитете дипломната работа изчезва от библиотеката на ВИФ.
През 1965 г. Лучански започва работа като завеждащ кабинета по ЛФК в Балнеолечебницата в гр. Кюстендил. През периода 1965-70 г., заедно със своите колеги – 10 души рехабилитатори, разработва комплекси от упражнения на йогите за лечение на основните заболявания, за които е профилирана балнеолечебницата: сърдечно-съдови заболявания, неврози, астматични заболявания и бронхити /при тях комбинират йога с медолечение, с което по същото време в Кюстендил се занимава д-р Стоймир Младенов/, заболявания на опорно-двигателния апарат, дископатии, лумбалгии, заболявания на периферната нервна система. Комплексите от упражнения са приложени на над 10 000 пациента, като всичко се регистрира в дневника на курортната поликлиника. През 1964 г. води групи по йога в Завода за кондензатори – Кюстендил, където е назначен за треньор по йога. През този период подготвя няколко доклада за постигнатите резултати, изнесени пред Научното дружество на лекарите в Кюстендил и на национални конференции. Доказват се богатите лечебни възможности на упражненията на йогите, както и на тяхната дихателна гимнастика. И до сега рехабилитаторите в Кюстендил прилагат адаптирани комплекси от йога-упражнения.
През 1967 г. Лучански получава предложение от Българската телевизия за предаване по йога. Заедно с режисьора Камен Каменов се подготвя предаване “Йога за децата”, в което демонстратор е Лучански, а коментарът е на проф. д-р Драгомир Матеев. Това е първата телевизионна изява на йога в България. В първия филм за това предаване, заснет в Института по сугестология на БАН с пъководител д-р Георги Лозанов, Лучански демонстрира левитация като “йогийски скок с гърба”. Това изпълнение по-късно е включено в книгата на д-р Георги Лозанов “Сугестология и сугестопедия”.
През 1970 г. е направен филм на Киевската киностудия “Индийските йоги – кои са те?”, в който Лучански демонстрира йога-асани с изключителна трудност, които са изпълнявани от Жое Клемандоре и Махариши Дев Мурти при посещението им в България.
През периода 1970-89 г. Лучански работи като ръководител на развитието на физическата култура и спорта в Кюстендил, отначало като председател на ДФС “Велбъдж”, по-късно като председател на ОС на БСФС. Това му дава възможност да прилага йога при физическата подготовка на футболистите от местния отбор, в който тогава участвува известният футболист Иван Колев; при подготовка на акробатите Драган Драганов и Кирил Киров, коитостават световни сребърни медалисти по акробатика; в художествената гимнастика, в борбата и други спортове.
През 1988 г. по протокол за размяна на спортни специалисти, Лучански е командираован от ЦС на БСФС в Индия за изучаване на йога. Той преминава двумесечен курс на обучение по йога в школата на Кайвалйадхама и получава диплом, след което в продължение на един месец има възможност да посети други йогийски ашрами и места, свързани с йога. С валута, предоставена му от Трендафил Мартински, закупува литература по йога – около 100 броя книги.
След завръщането си в България, на 13.02.89 г. той е назначен за зам.председател на Републиканскта комисия по йога къмБСФС. На 28.12.1989 г. на редовно заседание на комисията Лучански докладва “Основни насоки за прилагане на психофизическата тренировъчна система “Йога” в нашата страна с цел преустройство на отделния член на обществото във всестранно и хармонично развита социално-активна личност”. В този материал е очертано развитието на йога движението в условията на обществения живот, на прехода към демокрация.
През 1990 г. се регистрира Българската федерация по йога, на която Лучански става генерален секретар. От този до настоящия момент дейността му изцяло се покрива с дейността на БФЙ.
И до сега той схваща йога като една древна научна система, която дава възможности за практическо и лечебно въздействие, както в спорта, така и в йога-терапията. Той е против механичното и фанатично прилагане на специфичната индийска йога у нас, а на йога, съобразена, адаптирана към българските условия. Така ще успеем да реализираме нейните най-красиви достойнства, които според него са;
· Йога дава гъвкавост, а старостта е загуба на гъвкавостта;
· Йога дава система за рационално хранене, без излишества, а това е една от възможностите за постигане на дълголетие;
· Специфичните йога упражнения не са свързани с голям разход на енергия, но те упражняват всяка част от тялото ни по един икономичен начин;
· Йога обръща особено внимание на дихателните упражнения, а основните болести в напреднала възраст започват от белите дробове;
· Йога-релаксацията ни дава спокойствие, така необходимо на всички;
· Психическа тренировка чрез йога, повишаване устойчивостта на психиката;
· Йога-асаните, които са специфични за системата и оказват благотворно въздействие върху всички системи на човешкия организъм;
· Йога е стройна сугестивна система, която по пътя на само внушението води до укрепване на нервната система.
/интервю с В. Лучански, 31.07.1996 г./
За него във второто издание на книгата на Асен Миланов и Иванка Борисова “Упражнения на йогите” /изд. “Медицина и физкултура”, София, 1965/ се казва: “Най-младият последовател на йога е Веселин Лучански, специалист по лечебна физкултура. Сега той е един от най-добрите и може би най-добрия у нас изпълнител на азаните и дихателните упражнения. Овладял е и най-сложните пози. Лично той има и свои варианти на някои от азаните.
Лучански, който изпълни по-голяма част от позите за настоящото издание, с голяма любов работи върху всестранното приложение на йога при съгласуваност с познати методи в нашата лечебна физкултура.
Първата група на Лучански са 12 деца, между 10- и 12-гогишна възраст, ученици в 1-во основно училище с методист по лечебна физкултура И. Петров. Всичките деца са укрепнали в резултат на йогийските упражнения, които те изпълняват отлично. Ръководил е и група от 12 души, страдащи от остри неврози. Заниманията с апровеждани в салона за лечебна физкултура при Софийския държавен университет при пълното съдействие на завеждащ кабинета Антула Градинарова.
Неврозите са били ликвидирани изцяло в продължение на системно шестмесечно лекуване чрез упражнения. Лекуван е бил и един опериран от тумор в дебелото черво. Той страдал от тежка констипация като не е имал дефекция по 4 до 5 дни в продължение на повече от година. Дебелото му черво е било скъсено с 20 см. След редовни шестмесечни йогийски упражнения – главно пашимонтана, кобра, скакалец и извивките, като и удиана бандха, запекът е бил премахнат изцяло. Подобряването е настъпило постепенно, особено след прилагане на очистителната процедура агни сара. Болният П.С. вследствие зъбна инфекция получил шум в сърцето. Към него били приложени също някои от йогийските азани, комбинирани със системни дихатени упражнения. Към шестия месец електрокардиограмата показала съвсем очебийно възстановяване нормалната дейност на сърцето.
Пациентът Б.М. страдал от оток на черния дроб като последица от хепатит. Само в продължение на едим месец системни дихателни и физически йогийски упражнения отокът спаднал и Б.М. започнал да плува, без да почувства каквото и да е затруднение.
Най-интересният случай на Лучански е 67-годишният Ив. Петров, получил декомпенсация втора степен, емфизем на белите дробове, хипертония и затлъстяване /достигнал над 105 кг. тегло/. Към него била приложена лечебна физкултура, комбинирана с йогийски упражнения и специален диетичен режим на гладуване. Сега същият е с тегло 65 кг., без хипертония, с напълно ликвидирана декомпенсация.
В групата на Лучански са преминали хора с болни бъбреци, диабет, неврози, язви. Голямата част от тях са получили голямо подобрение, а някои напълно са излекувани.”
Минка Чехларова-Гунчева
Родена през 1943 г., зодия “телец”. През 1967 г. завършва ВМЕИ, по професия е електроинжинер. Работи като проектант и учител по електротехника.
От учебната 1992-93 г. води занимания по йога с деца на възраст от 7 до 10 години. Заниманията се провеждат като редовни часове в 107 училище “Хан Крум” – София.
Първата ѝ среща с йога: списанията на Сеплевенко – в чст от статия тя се запознава с алтернативното дишане и започва да го практикува. С хата-йога започва да се занимава през 1961 г. по копие от книгата на Шри Йогандра. След излизането на книгата на Асен Миланов и Иванка Борисова, тя установява сходство на прилаганите упражнения с тези, които тя практикува, и продължава заниманията си по новоиздадената книга.
През следващите години не пропуска отделните прояви, свързани с йога: представленията на Жое Клемандоре през 1962 г., посещенията не Дев Мурти през 1969 г., на Индра Деви през 1979 г., на Деванандра през 1987 г. и др. участвува в курс за инструктори по йога.
През 1980 г. Минка Чехларова прави предложение пред Министерство на народната просвета за преподаване на йога в началния курс на училищата. Министър Александър Фол дава разрешение, след което Минка Чехларова започва разработване на програма. Но след смъртта на Людмила Живкова отношението към тази идея се променя. Чехларова успява да реализира предложението си едва през 1992 г., благодарение на съдействието и разрешението на г-жа Маринова – директор на 107 училище “Хан Крум”.
Д-р Станчо Лазаров
Роден с. Ботево, Врачанско в бедно семейство. Но и шестимата братя завършват висше образование. Участвува и в двета фази на Отечествената война, изявява се като изпълнител във фронтовия театър. Награден е с Орден за храброст със съветски медал за проявен героизъм.
След края на войната учи в театрална школа, “заклет театрал” – участието в школата му дава възможност да гледа бзплатно театралните постановки. Успоредно със школата следва медицина. След завършването си постъпва на работа във ВИФ като спортен лекар. По-късно специализира ИСУЛ вътрешни болести и мануална терапия.
Постъпва на работа като корабен лекар – 50 души екипаж, 1 лекар и 1 готвач – много храна, малко работа и движение. За три години напълнява до 103 кг.
През 1962 г. гледа представление на Жое Клемандоре и участвува в срещата с него в редакцията на вестник “Здравен фронт”. През 1964 г. започва датренира йога, а като първо помагало му служи книгата на Асен Миланов и Иванка Борисова “Упражнения на йогите”. Сваля 30 кг от теглото си и досега поддържа 73 кг.
През този период започва да работи в Студентска поликлиника. От 1970 г. ръководи занимания п йога на групи студенти от ВУЗ в София и страната, в почивните бази на ВУЗ в Пампорово и Рибарица по време на зимния и летния отдих. Резултатите от такива тренировки по закаляване са заснети на филм – зимно къпане в язовира под връ Снежанка при температура на въздуха –18°С, а на брега стои немска група с кожуси и немците на вярват на очите си – студентите счупват леда, за да се изкъпят. Провеждал е занимания с група от около 50 души за подобряване на зрението чрез упражнения, водни процедури и посрещане на изгрева на слънцето /5-6 минути гледане на изгряващото слънце, което действува силно енергизиращо на очния нерв/. От тази група, 12 души са свалили очилата си.
Занимава се и с водолечение към Рехабилитационния център на Централна баня.
През 1982 г. става лекар в Алжир, където води заниманията по йога не само на трите си деца и съпругата си, но и на организирани групи. След 1985 г. е в Курортна дирекция, където обучава методистите от санаториумите на упражненията на йогите.
Неговият сутрешен режим, установен от дълги години; ставане в 6 ч. тоалет, измиване на очите, една глътка вода и в 6 ч. и 30мин. той е в парка – посреща изгрева на слънцето и пробягва 6 км с такова темпо, че да може да разговаря с друг човек, без да се задъхва. Следват дихателни упражнеия, наули, и няколко основни йога-асани: лотос, кобра, рало, стойка на глава, свещ. Обръща особено внимание на подвижността на шийните прешлени – въртене на главата в двете посоки по 100 пъти и след това изтегляне на шията.
С особено уважение се отнася и към водните процедури. Два пъти седмично посещава банята в Княжево. В басейна престоява 20-25 минути, като във водата прави “лотос”. Смята, че при престояване във водата се извършва трансминерализация на тялото – през порите на кожата токсините напускат тялото, а навлизат необходими микроелементи, които се съдържав в минералната вода.
Привърженик на природосъобразния начин на живот, той не знае какво е хрема и от 35 години не ползва никакви лекарства. За него природните фактори: слънцето, въздухът и водата, “са най-добрите лекари, които не само на завиждат на колегите си, но и не злословят по ничий адрес, а чаят, медът, чесънът и лукът са най-съвършените лекарства”. /интервю с д-р Ст. Лазаров, 23.09.1996 г./
До тук – за лекаря и йогата д-р Станчо Лазаров. Но има още нещо, без което не може да се представи човекът Станчо Лазаров – това е неговото творчество, творчеството на поет и писател, и, както той твърди, то не би било създадено, ако йога не присъстваше в неговия живот.
Неговите издадени произведения:
“Посините пътища” – пътепис, изд. Народна култура, 1966 г.
“При тебе се връщам” – стихове, изд. Народна младеж, 1969 г.
“Среща с дълголетието” – изд. Медицина и физкултура, 1973 г.
“От остров на остров” – пътепис, изд. Народна култура, 1976 г.
“Син на равнината” – стихове, Военно издателство, 1988 г.
“Хилядолетнице млада” – стихове, ИК “Ц. Церковски”, 1993 г.
“Дълголетие, йогизъм, Дънов и Бялото братство” – ИК “Ц. Церковски” – 1994г.
“Земльо – кърмилнице” – стихове, изд. на СНБП, 1996 г.
“…Не стреляй по хора и гълъби!” – според поета Матей Шопкин “това е кредото на писателяи поета Станчо Лазаров. Той поставя добротата на трона на сърцето си. А това е сърцето на един истински съвременен родолюбец, който обича светлината на художественото слово.”
Според Любомир Левчев д-р Станчо Лазаров “е една от личностите, които обикновено наричаме колоритни”.
А в предговора към книгата “Среща с дълголетието” проф. д-р Драгомир Матеев пише: “Д-р Станчо Лазаров има заслугата въз основа на богат личен опит и научно-медицински опит да бъде един от най-проявените застъпници на учението, че човешката природа подлежи на усъвършенстване.”
Станко Попов
Роден е на 19.06.1937 г. в гр. София. Завършва българска филология в Софийския университет. Работи като педагог, възпитател и като специалист по йога.
Започва да се интересува от йога след посещението на Жое Клемандоре в България през 1962 г. През 1964 г. започва индивидуални занимания с йога асани по книгата на Асен Миланов и Иванка Борисова “Упражнения на йогите”.
През 1969 г. започва да посещава заниманията на групата по йога за възрастни, ръководен аот Венцислав Евтимов. Посещава тези занимания в продължение на две години.
Преа 1973 г. излиза книгата ”Хата йога за всички”, в която той е един от демонстраторите.
През 1974 г. заедно с Христо Гешанов организират школа по йога, на която той е главен методист и ръководител на практическите занимания. В школата се оформят 10 групи. Освен практически занятия, се провеждат и лектории с най-различна тематика. През 1976 г. школата се включва към Дружеството за разпространяване на научни знания “Г. Кирков”. С това йога в България придобива легитимност. Изнасят се лекции не само в София, но и в други градове на страната.
През 1978 г. Станко Попов се ппремества в Пловдив, където към Окръжния клиничен диспансер по спортна медицина организира 4 групи по йога диференцирани по пол, възраст, здравословно състояние: 1 група – мъже , 1 група – жени, 1 група – семейства, 1 група – напреднали в йога практиката, по около 30 души в група. Провеждат се редовни медицински наблюдения и изследвания на здравословното състояние на участвуващите, които са диспансеризирани към Масово-оздравителния сектор на Спортния диспансер. Организира групи по йога и към Рехабилитационния център на”Зоната на здравето” към ТПК “Марица”, към “Дом за мода и красота” и др.
Станко Попов участвува с научни доклади в %-ти Европейски конгрес по спортна психология, Варна, 1979 г.; в 3-ти Национален конгрес по физиологични науки, Пловдив, 1980 г. и във 2-ри Конгрес на психолозите в България, София, 1982 г.
След 1983 г. Станко Попов се премества в София, участвува в дейността н асекция “Йога” към ГСна БСФС, а след 1991 г. и в дейността на Българската федерация по йога, член е на управителния съвет, участва като лектор.
Неговите цели са: да помогне за разбиране на духовната практика в йога и за обединение на йога-движението.
За него йога е единство, дори в разнообразието.
/интервю с Ст. Попов,19.09.1996 г./
Венцислав Евтимов
Роден е на 10.10.1932 г. Завършил е висше образование, по професия е електроинжинер. Работил е като преподавател в Техникум по електротехника “С. М. Кирков” и във Висшия машинно-електротехнически институт; сега преподава “Спортна йога” в Национална спортна акадения.
С йога започва да се занимава през 1965 г. като първо ръководство ползва книгата на Асен Миланов и Иванка Борисова “Упражнения на йогите”./10/
През 1966 г. ръководи ученическа група по йога в Техникум по електротехника “С. М. Кирков” – София. По-късно, през 1967 г. оргнизира занимания по йога-практика и лекции и за възрастни.
През 1973-78 г. Евтимов е извън страната. Работи като преподавател във висше учебно заведение в Алжир, където организира и ръководи школа по йога. В Алжир, и по-късно в Тунис, участвува в провеждането на изследвания за влиянието на йога-практиката върху физиологичното състояние на организма.
През 1981 г. издава книгата “Йога”, която представлява пълно ръководство по йога-практика.
По-късно отново работи в чужбина.
За обогатяване на опита си през 1984 г. посещава Индия и престоява в йога-ашрама “Общество Божествен живот”, основан от Свами Шивананда в Ришикеш, Сев. Индия.
След завръщането си в България през 1985-88 г. ръководи занимания по йога в зала “Витоша” – София. След кратко прекъсване през 1990 г. заниманията по йога в регистрирания от В. Евтимов “Йога-център” се възстановява в залите на Спортна школа “Чавдар”, а по-късно през 1993 г. – в залите на Национална спортна академия.
През 1992 г. излиза от печат ново преработено издание на книгата “Йога”, на което е отговорен издател и главен редактор.
През периода 1989-1996 г. регистрираният от В. Евтимов “Йога-център” организира и провежда седем национални семинара по йога с участници от цялата страна. На тези семинари се провежда йога-практика, изнасят се доклади по теория и практика на йога, както и по теми близки по същността на йога. Дейността на “Йога-център” е отразена подробно в частта “Хронология” на настоящата дипломна работа.
Венцислав Евтимов е зам. председател на БФЙ. /по материали от сп. “Йога” под редакцията на В. Евтимов/
За него В. Лучански, главен секретар на БФЙ, казва: “Най-ценното му качество е неговият фанатизъм и неговата последователност. Той не се промени за тези 30 години, което е много положително.” /интервю с В. Лучански, 31.07.1996 г./
Иван Павлов
Роден е на 13.07.1923 г. в ц. Пчелинци, Радомирско. Има средно образование. През живота си е работил само административна работа. Дълги години е бил началник отдел “Административен” в Окръжен съвет – София. Хоби – природна пластика и отглеждане на цветя. Обича да работи на вилата си.
С йога започва да се занимава през 1965 г. под влияние на Илия Илиев. Бил е упорит любител на месото; след като започва йога-тренировките става вегетарианец.
От създаването на секция “Йога” към ГС на БСФС – София през 1978 г., става неин председател и остава на този пост до прерастването на секцията в Републиканска комисия по йога през 1988 г.
Нешо Димитров
Роден е на 11.07.1944 год. близо до Стара Загора. Завършил е средното си образование в Стара Загора. Гледа представлението на Жое Клемандоре и е силно впечатлен. пПез 1964 год. става студент в Плодивския университет – специалност “Математика”.
През 1965 г. идва в София и се среща с н.с.д-р Константин Костов в Санаториума в Горна Баня – по това време Константин Костов е активен пропагандатор на йога, прилагайки я като лечебнасистема. Нешо остава да живее в стаята до салона по ЛФК /лечена физкултура/ и упорито изучава предоставената му от Костов литература – книгата на Йесудиан “Йога и здраве” и др. материали в циклостил. Нешо ставанегов демонтратор по време на лекциите, които той изнася в читалищата в София. С известни прекъсвания Нешо остава при Костов почти една година, след което се връща в Пловдив, продължава следването си, като се прехвърля в специалността “Физика и математика – педагогически профил”. След завършването си е разпределен на работа в с. Вранево, близо да Каварна. Остава учител в селото 6 години, след което се връща в Стара Загора през 1974 г.
През 1975-76 г. участва в дейността на първото регистрирано йогийско дружество, организирано от Иван Филипов. Дружеството води активен живот около 2 години.
През 1968г. създава своето семейство – има син и дъщеря.
По-късно се занимава и по книгата на В. Евтимов “Йога”.
След завръщането си в Стара Загора и до края на трудовоя си стаж като учител по математика Нешо води групи по йога за учениции когато училището, в което работи е включено в програмата “Зелено училище” заедно с д-р Вилиан Кънин , изследва влиянието на йога върху здравето на децата.
ТВ “Верея-кабел” излъчва предаване за детския йога-клуб към 5-то основно училище – Ст. Загора.
От 1965 г. досега Нешо непрекъснато води самостоятелни тренировки – всеки ден по 1 час дихателни упражнения и асани.
Неговият девиз е: “Много започват с йога, малцина остават, а единици достигат върховете”.
Той ще достигне върховете, защото е от малцината, останали в йога.
Донка Стефанова Генова
Родена на 27.09.1943 г., в гр. Левски. Практикува йога от 1978 г. Завършила е курс Следдипломна квалификация “Обществен инструктор по йога” в НСА “Васил Левски” през януари 1997 г. Водела е групи по йога 2001-2006 г. в София. Oт м.май 2001 до октомври 2006г е била изпълнител директор и член на УС на БФЙ. От октомври 2006 до октомври 2008г е била зам.председател на БФЙ. Основен организатор на 7 Първенства /2001-2008г/, както и главен съдия на 5 от тях. През 2005-2008г организира два курса за Йога-инструктори към ЦСДК на НСА-София.
“Йога е система от древни знания за начин на живот, която събужда, развива и направлява/контролира процеса на усъвършенстване на индивидуалното съзнание като част от общия космически процес за усъвършенстване на разума.”
Донка Генова
“Йога е Здраве за Физическото Тяло, Устойчивост за Психиката, Възможност за Духовна Еволюция … Йога е … Тишина, за да чуем Вътрешния си глас … ОБИЧАМ ВИ!
Бъдете в йога и винаги заедно единни!”
Донка Генова
В памет на Доли,
думи на нейни приятели:
„Доли беше учител от много високо ниво. Тя беше представител на войните на светлината. Това са стари души, участвали в сътворението. Затова тя мереше всичко със своя космически аршин.И затова много хора не я разбираха, но тя разбираше всичко. Мъчно беше, че около нея хора с висок интелект и духовни възможности се държаха първосигнално и ограничено. Много искаше да даде на хората, на последователите на йога начин да развият потенциала си. Вероятно висшите сили са решили, че е завършила мисията си на Земята. Тя отива на място от най-висок порядък.“
Кирил Коларов – много добър приятел на Доли
„ДОЛИ ни пожела да се обичаме и да бъдем заедно в Йога. Тя не е вече сред нас, но духом и с делата си тя винаги ще остане жива в съзнанието ни. Аз така и ще я запомня: ведра, слънчева, усмихната, можеща; със спокойни, понякога изпитателни и преценяващи сини очи, които и сега може би ни гледат …отгоре!!! Мир на Душата й!“
Петя Стефанова- председател на СК „Пракрити“
„Според мен,живота на Доли,под тази форма е живот достоен и смислен, напълно отдадена на благородната идея за развитието на ЙОГА в България. Поклон пред делото и!!!! Нека продължим и доразвием идеите и!“
Рашко Зайков -председател на СК „Амрита“
„Беше ми приятно приятелството на Донка.Беше наистина весело когато ни събираше в тях по различни поводи. Винаги се намираха теми от йога и живота.Донка беше и добра студентка в моя курс в Национална спортна академия. Тя взе второто си висше образование с дипломна работа „история и развитие на йога в България“, в която наред с изследователската и издирвателна работа ,разви и оригинални идеи като например, че старите българи са имали представа от йога като дава за пример свети Иван Рилски, който е водил живота на йога-отшелник и живял в хармония с природата.С Донка винаги можеше да се намерят интересни теми за разговор, но не само това, тя беше и добър и интусиазиран организатор в йога федерацията и много ми е помагала по времето когато се създаваше и укрепваше федерацията. Лек ти път нагоре, Донке!“
Веселин Лучански
„За мен Доли е втора майка и духовен учител! Разчитах на нея за всичко.Тя винаги имаше готов отговор, знание за всичко, феноменална памет, неизчерпаема мъдрост, топла усмивка, даваше ми ценни съвети и ме направляваше по пътя ми.Обединяваше хората около себе си, назависимо от различията им, прощаваше лесно дори и силни думи, изключително позитивна в мисленето си.
Думите не стигат да изразя всичко, което чувствам и мисля, но тя ще ми липсва много!“
Вера Захариева-Чакова – председател на СК „Вяра“
„Макар и за малкото време, което я познавах, аз я чувствах много близка.
Благодарна съм на Бог, че ме срещна с ЙОГА и ме запозна с един толкова слънчев човек, какъвто беше Доли.
Няма да я забравя. В момента скърбя за нея. Макар да знам, че Господ си я прибра за добро.
Ще липсва на всички нас!
СЛЪНЦЕ
Тя беше слънчева,
лъчезарна и всеотдайна.
Тя беше душа,
емоционална и енергична.
Тя беше онова, което малко хора притежават.
Почивай в мир скъпа Доли!“
Анна Пейчева
„Безкрайно скърбя за прекрасната душа – Доли – самоотвержена, активна, с невероятни организаторски способности, организирала повечето от Националните състезания по Йога.
ЕДНА ПРЕКРАСНА ДУША
СИ ОТИДЕ НЕНАВРЕМЕННО,
ЕДНА ЧУДНА ПТИЦА
ИЗЛЕТЯ ПРЕЖДЕВРЕМЕННО!!!
ПОКЛОН!
Вечен мир на Духа и вечна светлина на душата й!
Ангелина Панчева
Дамян Василев
Дамян Василев поставя началото на своята практика преди повече от четири десетилетия, вдъхновен от посещението на Жое Клемендоре в България в началото на 60-те години. През втората половина на 70-те взима участие в първата секция по йога в Пловдив. През 1996–1997 г. Дамян завършва курс за учители по йога към катедра „Следдипломна квалификация“ на НСА, организиран съвместно с Българска федерация по йога. Става първи абсолютен шампион на стартиралото през 1996 г. Национално първенство. За първи път у нас провежда систематични лекции по адвайта веданта, раджа йога (по сутрите на Патанджали), будизъм и дзен.
Основан през 1987 година от Дамян Василев, Йога клуб „Патанджали“ е най-старият действащ клуб по йога в Пловдив. През годините провежда редовни занятия в Дом за красота и мода, Технически университет, ПУ „Паисий Хилендарски“, ОУ „Кочо Честименски“ и други. Неизменен ориентир в заниманията на клубa са ценностите и практиките на класическата йога. За духа на клуба и ефикасността на прилаганата методика свидетелстват и неколкократните най-високи отличия, получени на Йога прегледите, организирани ежегодно от Българска федерация по йога.
Сериозният подход на Дамян към йога и нейното преподаване, неговата отдаденост на учението и не на последно място свежото му чувство за хумор правят Йога клуб „Патанджали“ предпочитано място за упражняване на йога в Пловдив.
По-долу привеждаме спомени на Светла Пулевска за четиригодишен курс по йога, проведен от Дамян в началото на 90-те години.
1. Първата година от курса, мога да нарека начална или въвеждаща. Тъй като тя беше посветена на това, КАКВО НЕ Е ЙОГА. Тоест една безценна практика на обучение в различаване между истинското, автентичното и фалшивото, погрешното, това, което те води в неправилна посока, т.е. към страданието или там, откъдето обикновено идваме. През тази първа година също се учехме бавно и постепенно да опознаваме и овладяваме грубото физическо тяло, т.е. изпълнявахме дълги и мога да кажа доста сериозни комплекси по перфектно структурирана съвременна система от йога-асани. Тогава един от учениците на Дамян – Севдалин Траянов, дипломиран рехабилитатор, му помагаше, като демонстрираше част от позите и подготвяше лекции, свързани с анатомията и физиологията на човешкото тяло. Години по-късно, самият Севдалин, който беше приет за студент по медицина в гр. Берлин – Германия, стана преподавател по йога в тамошен университет – Humboldt-Universitat zu Berlin.
Тук е мястото да спомена, че още в самото началото на 1995 г., т.е. дори преди Федерацията по йога в България да организира курсовете за преподаватели по йога и да има някаква стройно изградена система за обучение и преподаване на йога в България, Дамян вече ни обучаваше как да съставим свой собствен комплекс от йога-асани, на какви принципи трябва да бъде подчинен той, учеше ни как да преподаваме, насърчаваше всеки един от нас САМ да се опита да застане на неговото място и проведе едно йога занимание, като оказваше, разбира се, необходимата методическа и психическа подкрепа. Помагаше ни, да преодолеем стеснителността си и ненужния срам.
Без капчица амбиция за лидерство и себеналагане, той ни предоставяше поле за изява, твърдейки че всеки един от нас е уникален и че всеки може да застане на неговото място, ако има какво да покаже или сподели с останалите членове на клуба. Самата атмосфера на заниманията предразполагаше към това – да бъдеш естествен, да бъдеш себе си, да израстваш и се изявяваш по своя си, присъщ единствено за теб начин.
Всъщност, с течение на времето разбрах, че съм попаднала в курс, който не беше ясно колко точно ще продължи, но добре виждах, че нещата, които се преподаваха бяха безкрайно систематични и задълбочени, подчинени на ясни принципи, което внасяше ред, яснота и хармония в цялостното протичане на заниманията, а съответно и в мен самата. Това се превърна в осъзнат мотив да продължавам да посещавам курса. Освен, че цялата информация се поднасяше стройно и подредено, то това се осъществявше също и с едно безкрайно търпение, а материала се преподаваше с всичките му подробности и детайли, т.е. от А до Я, с очевидна компетентност и яснота върху преподавания предмет, което пък ми даваше опора и вяра в избраната от мен посока, т.е. че стъпвам на сигурна, здрава почва. Виждах че йога е нещо, което носи хармония, мир, себепознание, психическа стабилност, че йога е висша ценност.
Така, в края на първата година, всеки един от участниците разполагаше с 11 комплекса от йога-асани + 3 обобщаващи по системата на класическия за хатха-йога учител Айенгар. Когато приключихме годината и дойде време за ваканция през лятото, водещият курса, Дамян, се раздели с нас с думите – “Ако сметнете, че всички тези неща са полезни за вас, че ви вършат някаква работа и искате да продължим нататък, в началото на учебната година, (т.е. септември) можете да ми се обадите” (Всъщност всяка следваща година се разделяхме с подобни думи и всяка есен отново бяхме заедно в залата, заради естествената потребност у всеки един от нас да води хармоничен, изпълнен със спокойствие, здраве и щастие живот.) Естественно, че отново го потърсихме, за да продължим към втората година. (Междувременно, Дамян никога и на никого не отказваше консултации, в каквато и да било насока – детайли около йога-позите или неща, относно режима на хранене или консултации относно очистителните процедури и техники или просто емоционална подкрепа и насърчение в избраната посока (което в началото е едно от най-необходимите неща), както и ни подтикваше към това да се срещаме и събираме през лятото, да излизаме заедно сред природата, да се чувстваме като група, като семейство, за да можем взаимно да се подкрепяме и заедно да се движим по-лесно напред.
2. Втората година бих нарекла “Същност на обучението”. Нещата бяха насочени вече към това КАКВО Е ЙОГА. През нея, комплексите от йога-асани се дообогатиха, като бяха включени и много нови. Продължавахме да ги изпълняваме отново, но тези, които ги изпълняваха, т.е. ние, бяхме вече по-различни, бяхме станали по-стабилни, по-гъвкави и по-здрави. Сега Дамян премести акцента на обучението ни върху практиките, свързани с дишането, т.е. пранаяма практиката, която е по-фина в сравнение с контрола над физическото тяло, т.е. към нея се пристъпва след овладяване на грубото физическо тяло, тъй като се изисква умение за стабилно, продължително стоене в определена медитативна поза. До ден днешен, тези дихателни практики си остават за мен безценни, по отношение на това да направя ума си спокоен, съсредоточен и насочен за по-продължително време в желана посока. Това също са и необходимите и задължителни условия за преминаване към следващите степени от осемчленния път на Патанджали-йога, т.е. пратяхара, дхарана, дхяна и самадхи. Стабилността, спокойният и способен да се съсредоточава ум, беше също необходим и за разбирането на сложната теоретична материя на класическия трактат “Йога-сутри” на Махариши Патанджали, с който ни предстоеше да се запознаем през следващата година.
3. Третата година наричам “Обучение за напреднали”. С течение на времето групата от отворена, се беше превърнала в затворена и по-малобройна. Така, когато телата и умовете ни бяха относително здрави, овладяни и способни да се концентрират, Дамян започна постепенно да ни въвежда в класическата философия на йога, т.е. обясняваше вече по-сложна, специализирана материя, предназначена за напреднали ученици, затова, както споменах по-горе, групата вече беше затворена за външни лица. Започнахме изучаването на класическото произведение “Йога-сутри” на Патанджали, с коментарите на Вяса. За мен това ще си останат мигове, незабравими до края на земното ми съществуване, поради факта, че това беше първото ми докосване (при това в най-подходящото за попиване на знания време – младостта) до подобно съкровище на човешката мъдрост, което имах възможността да слушам от устата на истински просветлен Учител, от безкористно, изпълнено до дъното на душата си с нагласите на боддхисаттва същество. Тогава не преставах да се учудвам на факта, че въпреки действителната сложност на материята, която се поднасяше, то някак си, усещах, че разбирам за какво става дума и още докато течеше лекцията запомнях по-важните неща. От разстоянието на времето си давам сметка, че това се е дължало не само на факта, че човекът, стоящ срещу нас, е бил компетентен, търпелив и добър педагог, със задълбочени познания в преподаваната от него материя, но е владеел също и изкуството да остава без его, тоест мястото на егото му се е заемало от принципите и духа на учението, затова и обясненията му бяха кристално ясни, задълбочени и разбираеми, сякаш ни говореше самият автор на сутрите – Патанджали.
4. Четвъртата година от курса наричам “Година на творчество и себеизява”, “Живот в празник” или “Живот в райските сфери”. Под райски сфери имам предвид не някакви отдалечени от Земята места, препълнени с небесни ангели, а просветлени, саттвични състояния на съзнанието. Състояния на ума, при които изпитваш яснота, доволство и блаженство. Тази последна година, мога да кажа, също, че беше посветена на превръщането на хората в творци, защото всеки един от участниците в групата, имаше пълната свобода да се изявява по своя си, специфичен начин. Заниманията бяха много различни едно от друго и всяко едно от тях беше уникално, посветено на някои от участниците и нещата, които той умее и прави с радост. Направо се чудя откъде да започна – имаше например период, в който групата изучаваше танци – английски валс, латино танци и пр., като уроците се водеха от преподавателка от танцова школа в града. Имаше друг период, в който всяка вечер имаше мантра джапа и киртан, с цел пречистване на ума и неговото стабилизиране, все неща благоприятстващи преживяването на райските състояния на съзнанието, споменати по-горе. През друг период пък, под звуците на акордеон учехме български народни танци. Имаше вечер, посветена на руската поезия, часове за изучаване на масаж, на припомняне устройството и функциите на човешкото тяло и системи, т.е. анатомия и физиология на човека. Едни от най-любимите и незабравими мигове за мен бяха тези, през които, заедно с приятелка от курса бяхме подготвили четене на Шекспирови сонети, под звуците на орган (произведения от Й.С. Бах) и четене на произведения от любими български автори. Както и заниманието, в което бях подготвила мини-изложбичка от малки акварелни рисунки и картички, които тогава правех и една импресия, с музиката на Ванеса Мей и стиховете на Уолт Уитман. Други незабравими моменти за мен ще останат заниманията през които групата се събираше в кръг, с разположена по средата запалена свещ и правеше медитация върху свещения звук \ (ОМ), при което залата буквално се изпълваше със светлина, мир и спокойствие, което струеше и се разливаше в пространството от самите участници в медитацията. През тази четвърта година, т.е. годината на творчеството, Дамян беше успял да ни научи и на това, че йога, освен самадхи и “пълно прекратяване на видоизмененията на съзнанието”, които са класическите й определения, то в един по-широк смисъл и като синоним на освобождение, йога се състои и в това да намериш себе си, да се сприятелиш със самия себе си, да се изявяваш свободно, по най-естествен и спонтанен начин, да бъдеш себе си. Също и чрез себеизследване, себеизучаване да откриеш своите заложби, своя талант, да откриеш кое е това, което те прави щастлив, какво харесваш и умееш да правиш най-добре, с лекота и да му посветиш живота си. И още, че да бъдеш “духовен” е синоним на това да бъдеш истински естествен и спонтанен. Да живееш “духовен живот” e равносилно на това да живееш в мир със самия себе си и заобикалящата среда, без конфликт между вътрешния ти свят и външния, между другите и теб, да се обичаш и приемаш тотално и без остатък, като уникално проявление на Живота. “
За освобождаването от сковаността, рамките и моделите, в които ежедневието и обществото ни налагат да живеем, както и за проявата на присъщата ни естественост и спонтанност, за които споменах малко по-горе, благоприятстваше и практиката на дза-дзен и кин-хин, които представляваха вече същинската дхяна (медитация) и които се преподаваха и изучаваха отново през тази последна година. Те бяха съпроводени също с продължителен цикъл от лекции, наречен “Въведение в дзен-будизма”, които според мен бяха единствени по рода си, по онова време в България, от една страна със задълбочените изследвания върху историята (възникване, влияния, животът на Дзен-патриарсите) и развитието на будизма, наречен “дзен”, а от друга, поради запознаването с различните видове дзен и детайли свързани с правилното практикуване на този вид дхяна. Това беше за мен първото докосване до истинската медитация (дхяна), както и реално общуване с Истинската ми Същност и първото завръщане в РЕАЛНОСТТА. От позицията на времето си давам сметка, че щастието да се докосна до истински, същински духовни преживявания и опитности, да се запозная с множество практики се дължи на неслучайната случайност да се срещна и общувам с Човекът с просветлен ум – Дамян, натежал от мъдрост и трупани в течение на много животи вътрешни опитности и познания (едно от значенията на думата гуру е “тежък от мъдрост и знание”), който до ден днешен не престава да подготвя и изнася лекции, да бъде пръстът сочещ истината, да бъде утеха и подслон за своите ученици.
Понякога (в моментите, когато мирът изпълва съзнанието и можеш да видиш и оцениш нещата съвсем реално и обективно) мисля за себе си като за благословен и щастлив човек, защото НАПЪЛНО ДАРОМ, т.е. поради милостта и състраданието на учители като Дамян съм имала възможността да се докосна до истински съкровища на човешката мъдрост и знания, да преживея истински състояния на дълбок вътрешен мир, да общувам със Себе си, да придобия вкус за Истината, Реалността, Безстрастието, Блаженството, Състраданието, Любовта.
Всичките тези знания, изследвания и опитности, ни бяха преподавани и систематизирани в цикли съставени от множество лекции, посветени на “Йога-сутрите” на Патанджали, на “Въведение в адвайта веданта”, на “Въведение в Хинаяна будизма”, на “Въведение в Дзен будизма”, на “Въведение в психологията на приемането” и т.н. и т.н. В заключение искам да кажа, че за мен научният подход в тяхното поднасяне, изчерпателността, задълбоченото и детайлно изследване на преподаваната материя са равносилни на едно университетско образование в областта на източните религии и култура.
Анна Павлова
Йога център “Сита Рам” е официален представител на Сатиянанда йога в България. Центърът е създаден и организиран по лична препоръка, инструкция и благословия на Свами Ниранджанананда, ръководител на първия официално признат от ЮНЕСКО йога университет в света – Бихар Йога Бхарати, Мунгир, Северна Индия.
Създател и ръководител на йога център «Сита Рам» е Анна Павлова (Петрова), с духовно име Свами Шрути Гяна Сарасвати. Тя се занимава активно с йога от 1965 г., като завършва Саняса курс в Индия през 1993 г., и четири месечен курс към Университета Бихар Йога Бхарати в Мунгир, Индия, през 1996. Притежава сертификат за йога учител, издаден от същия университет. Духовното си посвещение в Пурна Саняса в древната саняска традиция на Сарасвати получава през 1993 година от нейния духовен учител Свами Ниранджанананда.
От 2001 година до днес, Йога център «Сита Рам» изпълнява своята мисия да популяризира философията, науката и практиката на Сатиянанда Йога в България в нейния най-чист и автентичен вид, с цел постигане на физическо здраве и хармонично развитие на личността.
Сред основните дейности, които йога център «Сита Рам» реализира, са:
Редовни целогодишни курсове по интегрална йога, съгласно програмите, одобрени от Бихар Йога Бхарати Университет в Индия и официално препоръчани от международните здравни организации.
Ежеседмични сбирки на членовете и гостите на клуба се провеждат в сградата на йога цертър «Йогарпар» в София, с цел провеждане на разнообразни теоретични и практични занимания, лекции, чествания на ведически празници и др., с цел задълбочаване знанията за древната и оригинална наука за йога и тантра и тяхното тълкуване в системата на Сатиянанда йога.
Академични курсове, публични лекции, прожекции и презентации, на които се популяризира теорията и философията на науката Йога според системата на Сатиянанда йога.
Международни срещи, практически семинари и симпозиуми.
Партньорски отношения и обмен със сродни организации в България и по света.
Сатиянанда йога традиция
Сатиянанда Йога е система, разработена от Свами Сатиянанда Сарасвати и неговите последователи, която включва древни традиционни практики, адаптирани за съвременния начин на живот: асани (физически пози), които балансират тялото и ума; пранаяма (дихателни практики), които въздействат на енергийното тяло, и медитация за успокояване и разбиране на ума.
Сатиянанда Йога използва практиките на Джнана Йога (пътят на познанието), Бхакти Йога (пътят на сърцето и чувствата), Карма Йога (пътят на служенето) и други видове йога, които помагат на практикуващия да осъзнае различни аспекти от живота си по начин, благоприятен за духовното му развитие. Тя има широк поглед към света и насърчава всички хора, независимо от тяхната възраст, пол, културна идентичност, социален статус и религия, да развиват балансиран йогийски начин на живот .
Сатиянанда Йога обхваща не само тялото, но и всички аспекти на личността – физически, умствен, емоционален и психически. Осъзнаването е в основата на тази система и практикуващите се насърчават да обърнат внимание на всички аспекти от личността си, чрез йога. Промяната е процес, който се случва естествено, в следствие на редовна практика с пълно осъзнаване, а не чрез насилване на ума и тялото отвъд допустимите граници.
Йога практики по системата на Свами Сатиянанда или т.нар. Интегрална йога.
Системата на интегрална йога на Свами Сатиянанда акцентира върху връзката между физическото движение, съчетано със съответно дишане и активното участие на ума, които довеждат до повишаване на степента на осъзнатост – основна цел на йога и единица мярка за човешка еволюция.
В целогодишните практически йога курсове, провеждани от йога център “Сита Рам”, са включени специално подбрани и подредени в специален ред йога практики, наречени “павамуктасани”, както и достъпни за практикуващи от всички нива йога асани, дихателни и релаксиращи практики. Целта на преподаваните йога практики е, да се спомогне за повишаване на жизнения тонус и съпротивителните сили на организма, чрез отстраняване на физическия и ментален стрес и токсини, които се натрупват в тялото и нервната система. Включени са също различни варианти на “йога нидра” – релаксираща техника за освобождаване на менталното напрежение и създаване на предпоставки за разтоварване на стреса, натрупан в ежедневието. Преподаваните кратки, но силно ефективни медитативни практики, дават възможност на практикуващите да изследват, проникнат, релаксират и осъзнаят дълбоките ментални и психични нива на съзнанието.
Практиките и посланието на интегралната йога преподавани във йога център “Сита Рам” са напълно достъпни както за съвсем начинаещите, така и за хора, които вече имат опит и познания в областта на йога. Практиките на Сатиянанда йога са една лесно приложима рецепта за по-хармоничен начин на живот, тъй като са изключително балансирани и лесни за прилагане в ежедневния начин на живот, а положителния ефект от тях е бързо забележим, както за практикуващите, така и за околните.
Николай Минев
„ЙОГА” във Велико Търново през 1960 до 1980 г.
/Спомени от Николай Минев/
Моето запознаване със системата „Йога” беше случайно. Бях още ученик през 1960 г., когато в ръцете ми попадна едно списание „Противопожарна охрана”, докато чаках реда си в една бръснарница. Погледа ми привлякоха няколко гимнастически упражнения, за които се твърдеше, че имат мощно благотворно въздействие върху психиката и физиката на човека.
Беше ми любопитно, дали това отговаря на истината и аз взех лист и молив и си прерисувах упражненията. В къщи опитах да ги направя и не срещнах никакви трудности – бях млад и гъвкав. Упражненията ми харесаха и продължих да ги правя няколко дена. Усещах се много подвижен и зареден с енергия, въпреки че не изпитвах голямо натоварване и умора.
Трябва да отбележа, че по това време, въпреки на доста младежка възраст, аз вече се замислях за бъдещето си във връзка със здравословното ми състояние. Още в детска възраст лекарите ми откриха шум на сърцето, а по-късно с електрокардиограф се уточни, че имам сърдечно заболяване – AV-блок, вид сърдечен порок, който не се лекува. Живота може да се поддържа и да се продължи само със здравословен режим на хранене, труд, физическо натоварване и почивка. Трябваше ми цялостна система за живот, която да ми е полезна за здравето. Затова, когато започнах да правя упражненията на Йога, разбрах, че точно това е системата, подходяща за мен. Но истинското запознаване с тази древноиндийска система стана, когато бяха издадени книгите на Асен Миланов и Иванка Борисова „Упражнения на Йогите”. От тогава и до сега системата Йога е част от моя живот.
От есента на 1964 г. започнах да следвам във ВТУ „Кирил и Методий” и там от мои колеги научих за някакъв учител в София в Техникума по електротехника „А. С. Попов”, който се занимава с Йога, води групи за практикуване и е доста напреднал в системата. При първия удобен случай аз отидох в София и тогава, през 1964 г., се запознах с Венцислав Евтимов и споделих с него моя опит в практикуването на Йога. Той беше много обаятелен в тази среща и още повече затвърди в мен убеждението в ползата от практикуването на тази система. Евтимов много държше на организирането и разпространението на Йога между хората, защото ползата беше очевидна. Особено когато човек има проблем със здравословното си състояние. От тогава и до сега Евтимов е бил отзивчив към всички, които са търсили помощ и информация по различни проблеми в йога. Той лично е идвал във Велико Търново по наша покана и е изнасял лекции и демонстрации пред наши групи.
В следващите години аз започнах да работя вечер допълнително, трябваше да се грижа за семейството си и поради различни причини не ми оставаше време за организирана работа с последователи на Йога. Но доколкото поддържах лични контакти, знам че група по интереси е продължила да съществува в Младежки дом – Велико Търново. Беше им предоставено едно избено помещение за сбирки, което беше доста просторно, но не беше проветриво и това беше пречка за практикуване особено на Пранаяма. По тази причина практикуващите – главно студенти и курсанти, често търсеха подходящо място за практикуване сред природата, където можеше да се правят упражнения и да се диша чист въздух. Такова място се утвърди за няколко години една поляна на хълма Трапезица. Когато имах възможност и аз отивах в неделя сутрин при йогите на хълма и прекарвахме чудесно сред красивата природа.
Това са моите спомени във връзка с практикуването на древноидийската система Йога и организирането на групи за упражняване и популяризиране на системата между 60-те и 80-те години.
В действителност тогава беше доста трудно да се практикува, а още повече да се популяризира нещо, което обикновено се свързваше с религията и вярата в бога. Затова търсехме начини да легитимираме Йога, като изключително полезна и здарвословна система. Много трудно беше и с получаване на информация, нямаше свободна продажба на литература, нямаше Интернет, нямаше учители.
Радвам се, че сега във Велико Търново, както и в цяла България, Йога се развива масово, организирано и многопосочно. Надявам се, че Търновската школа ще продължава да заема достойно място в Българската Йога.
Христо Илиев
„Христо Илиев – Йогата“ (Open Television 2010)
( Ръководител Христо Илиев )
* Започнах да се занимавам с Йога седемнадесетгодишен – от 1968 г.
* Първата групичка по Йога сформирах от десетина ученика от 7 и 8 клас.
* През 1975г, като нередовен учител в Института по пшеница и слънчоглед край гр.ГенералТошево.
* През 1977 като студент в Полувисшия медицински институт „Д-р Ненчо Николаев”- гр.Варна,с още двама мои приятели и колеги –Слави Велков и Никола Стоянов, създадохме школа по Йога към Института, която посещаваха и студенти от Медицинска академия, Икономическия институт и МЕИ. Школата продължи две години докато бяхме в град Варна.
* Клуб „Йога” към Младежки дом – гр.Добрич (тогава беше гр.Толбухин) е открит на 11 април 1979 г. От тогава до сега мястото на заниманията се променя на няколко пъти – Спортен комплекс”Русалка”, Втора градска поликлиника, училище „Славейков”, а от осем години насам – сме в Народно читалище „Й.Йовков”.
Заниманията са целогодишни, три пъти седмично –Понеделник,Сряда и Петък от 17.30 до 20 часа.
* Към този момент има едно ядро от 25-30 системно занимаващи се, но общият брой на хората, които периодично посещават залата, са между 120-130 души.
* Концепцията си за Йога съм изложил по подробно в книгата „Затворът”- издадена през 2006 година.
* Професия: От 1983 г. напуснах стоматологията и от тогава до сега работя като скулптур – керамика и бронз -малка и монументална пластика.
Стефан Стефанов