През
1989 г.
секция “Йога” прераства в Републиканска комисия по Йога към БСФС с председател проф. д-р Крум Рачев. През месец август същата година на хижа “Рилски езера” се провежда първият открит йога-лагер, както и курс за инструктори по йога /10/.
……. – Излизат от печат книгата на Аладар Коглер “Йога”, в която са включени йога-асани, дихателни упражнения, автогенна тренировка и приложението им при спортисти /16/.
1979 г.
– По официална покана от секция “Йога” към ГС на БСФС през месец март на посещение в София е Индра Деви, която по произход е рускиня. Тя изнася лекции и провежда практически занятия по йога в школата по цирково изкуство в квартал Илиенци – София. /интервю с Михка Чехларова,22.08.1996г/
1981 г.
– През месец март д-р Георги Георгиев постъпва на работа в центъра за медицинска козметика – София, като завеждащ кабинет по йога. Самият той започва да тренира йога през 1976 г. в групата на Венцислав Евтимов. д-р Георги Георгиев разработва методика за провеждане на заниманията към кабинета. Водят се ежедневни платени занимания на 5 групи по 10 души, като курсът е с продължителност 20 дни, а на отделното занятие – 1 час. Интересът към заниманията е много голям – това е единственият кабинет, ръководен от лекар, практикуващ йога. Дейността на кабинета продължава до месец август 1993 г., когато престава да съществува Центъра за медицинска козметика. /интервю с д-р Г. Георгиев ,2.10.1996 .г/
……. – Излизат от печат книгата “Йога” на Венцислав Евтимов, в която се разглеждат всички аспекти на йога-практиката. Книгата е богато илюстрирана с изпълнения на йога-асани от автора /17/.
1982 г.
– Илия Василев започва да води занимания по йога като редовни часове за студенти във ВМЕИ – София – 2 групи в продължение на 3 семестъра. По същото време той организира групи за граждани в залите на комплекс “Октомври” – кв. Дървеница. /интервю с Ил. Василев,17.09.1996 г./
……. – Със съдействието на проф. Кожаров, преподавател в АОНСУ и зам. председател на секция “Йога” към ГС на БСФС, Илия Василев организира и провежда занимания по йога и в АОНСУ, отначало два пъти седмично, след това ежедневно. Заниманията продължават до 1990 г. /интервю с Ил. Василев,17.09.1996 г./
……. – В Националната гимназия за древни езици и култура и в 107 у-ще: „Л. Кандев” – София се провеждат часове по йога като редовни занятия, с преподавател Илия Василев. /интервю с Ил. Василев,17.09.1996 г./
……. – Излиза от печат книгата “Йога” на М. Маринов, Ст. Станев и Ил. Карачолев, в която се прави преглед на проведените до този момента научни изследвания върху йога у нас и в чужбина; посочени са възможностите за приложение на йога в лечебната физкултура /18/.
1984 г.
– Венцислав Евтимов посещава Индия и остава в ашрама на Свами Шивананда в Ришикеш, Сев. Индия /11/.
1985 г.
– Венцислав Евтимов, след завръщането си от чужбина, организира група по йога, която провежда заниманията си в зала “Витоша”, кв. Хладилника, София, до 1988 г. вкл.
1987 г.
– През месец май Свами Вишну Девананда посещава София /13/. Той изнася лекции в една от залите на Националния стадион “В. Левски”, а в зала “Витоша” се провежда среща с участниците в йога-школата на Венцислав Евтимов. Свами Вишну Девананда, ученик на Свами Шивананда, е автор на “Пълна илюстрована книга за йога”, превеждана на много езици. Тази книга, преведена на български от Иванка Борисова и адаптирана от Асен Миланов, е издадена като първа книга за йога от български автори – “Упражнения на йогите”. Свами Вишну Девананда е основател на повече от 40 центъра и ашрами и подготвя над 4000 учители по йога. Неговата система за здраве и вътрешно щастие:
1. Правилно упражняване на тялото /асани/,
2. Правилно дишане /пранаяма/,
3. Правилно отпускане /шавасана/,
4. Правилно хранене /вегетарианско/,
5. Положително мислене /веданта/ и медитация /дхяна/.
……. – На 20 октомври в гр. Габрово се провежда първата сбирка на група за изучаване на йога с ръководител Стефан Стефанов. Една година по-късно клубът се регистрира като секция към ДФС “Янтра” – Габрово /2/. По-късно освен Стефан Стефанов, заниманията и лекциите се водят от Деньо Топалов и Румяна Иванова, които през 1993 г. завършват специалността “Кинезитерапия и йога” към НСА. Клубът обединява 40 последователи на йога, има голяма библиотека, извършва издателска дейност /от 1991 г. излиза списание “Йога” под редакцията на Вера Петрова/, провежда курсове с разнообразна тематика – хата-йога, кинезитерапия, паневритмия, тайчи чуан и др. Габровският клуб “Свами Шивананда Сарасвати” поддържа връзки с йога-центрове и с отделни последователи на йога в чужбина, както и за постоянен абонамент “Йога и здраве” на английски език, чрез което получава не само разнообразна информация, но и разширява международните си връзки.
През 1990 г. клубът организира и провежда първия фестивал на йога в България, а през месец август 1992 г. – втори фестивал на йога. Участниците се запознават с различни медитативни техники: йога-медитация, окултна, тибетска, християнска /молитва/, трансцедентална медитация. Прожектират се филми за Бабаджи и Айенгар и за Шивананда-центъра в Канада /19/.
На 3 и 4 септември 1994 г. се провежда трети фестивал на йога, организиран от БФЙ и йога-клуб – Габрово, в който участват представители от 20 клуба от страната. Впечатляваща е демонстрацията на “великолепната седморка” на габровци, която след 7-годишна практика изпълнява 600 асани само за 45 минути. Провежда се и “изометрична йога” под ръководството на В. Лучански и “огнена церемония”, организирана от Д. Маров /3, 20/.