Лечебна йога работих  като методист по лечебна физкултура /сега кинезитерапевт/ интензивно от 1965 до 1970 година в курорта Кюстендил. Всеки  работен ден на всеки час влизаше нова група от 15-20 човека и изпълняваше лечебна йога. Хиляди изпитаха благотворното въздействие на йогийските дихателни и физически упражнения. Не винаги споменавах, че ги лекувам с йога, но резултатите бяха същите. Натрупах богат опит и популярност…популярност, която ми изигра лоша шега. Градските ръководители решиха, че след като съм толкова добър, ще съм им полезен като шеф на спорта. Дърпах се няколко месеца, но времената бяха такива, че ако им откажеш, изпадаш в немилост.

Преминах на работа в спорта. Дълбоко в себе си разбирах, че това ще ми потрябва за йога, вътрешният глас ми говореше, че трябва да приема тази карма. Наистина, ако не бях приел тогава, никога нямаше да видя Индия, никога не бих създал Българска федерация по йога. Работата ми като спортен ръководител беше повече от успешна. Кюстендилски окръг беше класиран по медали в окръзите трета категория винаги на първо място. Прилагах йога при спортисти. Няма по-добра система за развитие на качеството гъвкавост от йога. Лично за себе си натрупах мениджърски опит. Освободих се от вродената ми стеснителност. Няколко години ръководих и туризма в нашия окръг, опознах планините и това ми помогна след години да организирам прекрасните йога лагери. Сега след толкова години виждам, че някаква предопределеност ме е движила в житейския път.

През 1967 година в Кюстендил с цирка се появи известният индийски йога Свами Махариши Дев Мурти. Той наред с демонстрациите в цирка се срещаше с желаещите и им даваше съвети, билки и лечебни наставления. Един следобед мои приятели ме взеха, бяха договорили с него да му покажем упражнения и аз демонстрирах. Махариши беше изненадан от моите умения и ме покани да го придружавам. Ходих с него до близките градове, за да съм повече време с него. Станахме приятели с него и сина му Бал. Поканих ги на гости у нас. Пристигна с белия си  Мерцедес, облечен в бели дрехи. Махалата беше изумена. Кюстендил беше малък град и всички се познавахме, а Махариши влезе величествено в моята къща. Записа  на магнетофона ми обширен материал за йога, всичко каквото ме интересуваше ,а и повече. По това време говорех добре немски език. Той живееше в Мюнхен. Аз бях секретар на научното дружество на лекарите в Кюстендил. Помолих го за една лекция по йога пред лекарите от курорта. Той се съгласи и аз организирах лекцията. Докато говореше за гръбначния стълб и за лечението с крокодилските упражнения добре, но като започна да говори за божествената сила, за чакрите, да отрича съвременната медицина някои по-придирчиви лекари си тръгнаха. Бях го подготвил да се спре само на упражненията, но той като се запали, не се спря.

На другия ден всички лекари писаха обяснения какво са чули при полк. Николов от държавна сигурност. Мен дълго ме бъзикаха колегите „Лучански с теб пак ще се озовем в милицията“. Както и да е, водих го Махариши по Осогово, сред природата, срещнах го със 127-годишната баба Димка Горовска. Той я научи на Нети. Снимката съм я поместил във вестника на федерацията Хата Йога. Когато беше за последно в България, често споменаваше Димка. Махариши също си има неприятности поради този Николов, обискираха му колата и му взеха 40 хиляди лева, но по-късно той доказа, че са пари от неговото възнаграждение от цирка, но се разправя няколко месеца. Аз имах от него една снимка как демонстрира йога пред съветските ръководители Хрушчов и Булганин в Индия, та това също помогна. От него научих техниката на лягане на счупени стъкла и чупене на ножове в шията, което стана след години причина за един комичен инцидент на хижа Трите буки, където Петко Русев /известна личност за времето/ реши да повтори моята демонстрация, легна на стъклата след мен, та си наряза целия гръб. Викаха ме отговорни градски ръководители да ми се карат, какво да им кажа, да не съм го карал аз да ляга на джамовете, да ме е питал как се правят тези работи. И това се размина и остана като весела история.