СТАТИИ

Йога и религия-свещеник Стефан Стефанов

Габрово, България, ostefan.stefanov@gmail.com

Доклад от Йога конгреса с международно участие – София, 2013г.

Необходимо уточнение:

За целите на настоящият доклад ще бъдат ползвани и коректно представени, там където е необходимо, цитати от книгите Йога сутра на Патанджали, Геранда самхита, Шива самхита, Горакша и Хатха йога прадипика.
Намираме за напълно достатъчно позоваването на тези първи писани трудове по настоящата тема.
Поради тази причина от обзора ни ще отпаднат видовете йога, които не са обвързани с модела представен в тези класики, а именно: Карма йога, Джнана йога и Бакти йога.
Това не означава, че по тези теми не може да има дискусия.

Какво е религията?
Етимология на думата и най-обща дефиниция за нея.

Думата „религия“ е латинска и от древност съществува различни мнения за нейното значение.
Цицерон – религио – re legere – обмислям, обсъждам, препрочитам, т.е. разсъжда­вам върху прочетеното, което е писано в свещените книги, където са изложени религиозните вярвания. Цицерон свързва произхода на думата „религия“ с култа на римската религия. Тази религия е била предимно религия на обредността, на култа.
Лактанций – религио – religare – свързвам, обвързвам, задължавам, т.е. религията е един вид договор, обвързващ взаимно боговете и хората. Според него религията съдържа нормите за техните взаимоотношения.
Блажени Августин – най-напред той се колебаел между мненията на Цицерон и Лактанций и накрая се присъединил към Лактанций със значение „възсъединявам“, „съединявам отново“.
Цицероновото обяснение има предимство и е за предпочитане. Първичното значение на religio според него е: „точно, старателно обмисляне на всичко, което се отнася до по­чи­­тане на боговете“.

Религията е връзката, общението на човека със свръхестественото и резултатите от тази връзка за човешката душа. В религията има елементи на знание, чувства и морални задълже­ния. Те, обаче, не са причина на религията, а обратно – религията поражда стремеж към религиозно знание, тя възбужда религиозни чувства, тя ни кара да се съобразяваме с нейния морал. Религията е самостоен елемент в човешката душа и не може да се замени с други прояви на човешкия дух.
Православните богослови обикновено определят религията като завет или съюз между Бога и човека. Проф. Н. П. Рождественски: „Религията по своята най-вътрешна същина е духовен съюз на човека с Бога, съюз богочовешки, който предполага: а) възхождане на човека към Бога и б) снизхождане на Бога към човека. В това се състои най-дълбокия смисъл на религията“. Такова определение е напълно вярно  по отношение на истинската, бого­откро­вена религия. Но то не подхожда за другите религии.
В езическите религии ние не можем да допус­нем съюз, завет, между Бога и човека. Ала все пак и там има някакво отношение не само на човека към Бога, а и на Бога към човека, тъй като и в езическия свят Бог не е преставал да свидетелства за Себе Си. И в живота на езическите народи ние виждаме, че и тях про­мис­ли­тел­на­та Божия десница е насочвала към търсене на истинския Бог, на истинска връзка с Него и намиране на истинската религия.
Затова православния богослов и философ проф. В. Д. Кудрявцев-Платонов определя религията изобщо, като взаимоотношение между Бога и човека. Тази дефиниция може да се приеме като най-обща дефиниция за религията.

Цялата статия можете да прочетете тук.

Целият сборник с доклади можете да изтеглите от тук.