СТАТИИ

Историята на йога у нас от спомените на Станко Попов

Активна съпротива срещу Школата по йога

За съжаление, положителната тенденция в развитието на Йога процеса, не мина и без съпротива от страна на някои среди. Неочаквано тя се прояви по недостоен начин в една злостна кампания, насочена срещу Христо Гешанов (аз бях вече заминал за гр. Пловдив). Създаде недоумение подобна реакция, тъй като се оказа, че източникът за нея не идва от държавни институции, нито от МВР, а е свързана със съмишленици йога-практикуващи. Трудно беше да се търсят причини за такава външна намеса и недоброжелателство, когато реално основание за това нямаше. Но така или иначе тя беше на лице. Като добре информиран за нещата от самия потърпевш, мисля, че е на лице най-точния и логичен отговор. Да, във всичко това, в тази компроматна и до голяма степен подмолна война срещу Христо Гешанов, известна роля и съпричастност имат както Илия Василев, така и още двама членове на УС към „Секцията по йога“ при ГС на БСФС – изпълнители на поръчки. Отвън тази схема се подсилваше от Огнян Груев и няколко партийни „активисти“ (имената им няма да споменавам). Наистина, всички те вече не са между живите и няма как да ги съдим, нито пък те да оспорват своята вина, но така или иначе, доказателствата и фактите са на лице, паралелно с нанесените морално-психологически щети. За съжаление всичко това стана причина Христо Гешанов, да направи завой в своите убеждения, да се отклони от йога и промени своята идейно – духовна ориентация. Незаслужени обвинения и нападки понесе също и доц. Кънчо Кънев (също покойник), сподвижник и съмишленик на Гешанов. Той е бил обвиняван от някои така наречени „йога-последователи”, които чрез инсценирани доноси и лъжи  се опитали да опетнят името му. Не е била избегната намесата на различни институции, включително разследващи органи на МВР, но в края на краищата се оказало, че същият няма никаква вина. Независимо от всичко обаче, тази злостна кампания има морални последствия и хвърля сянка върху чистотата на йогийското учение, като влияе на неустановения ум. А от какво е продиктувана същата и къде са корените и, това е друг въпрос. Всъщност Илия Василев никога не е бил движещ фактор в йогийското движение. Яви се на хоризонта на йога сравнително късно (след 70-те год.), но някои изненадващо му преписаха актив, какъвто той нямаше-чрез псевдо – реклама в интернет, а по-късно се появи в списание на Клуб „Приятели на Индия“. По-начало Илия Василев не е имал някаква водеща роля в йога, нито със своята дейност е показал това. Но учудващо защо авторите на тази псевдо – реклама му преписват такава. Очевидно те не знаят, че Илия Василев е преминал през Школата по йога ръководена от Христо Гешанов и Станко Попов, че тук са преминали началните стъпки на неговото обучение – през практическите и теоретични занимания с Групите по йога, а така също в други разностранни дейности на Школата. Беше му оказано известно доверие с което впоследствие той злоупотреби като се оказа един от подводните камъни в тази инсценирана кампания срещу Христо Гешанов. Значително по-късно след моето завръщане от Пловдив, ние се срещнахме отново вече като членове на УС на „Федерацията по йога“ към БСФС. Нещата външно се попромениха, но за настъпили вътрешни промени в човека нямам отговор.

Спомням си за една делова среща на организационен съвет по йога през есента на 1974 г. между мен,  Христо Гешанов, кфн Кънчо Кънев и Стефка Стефанова по проблеми на йога. Венцислав Евтимов вече беше заминал на работа в арабските страни и Групата по йога, която ръководеше той се разпадна. Това наложи да се създаде ново формирование по йога, което да продължи тази дейност и да я постави на нови организационни основи. Стефка Стефанова, която поддържаше кореспондентска връзка с Евтимов съобщи, че той я упълномощил писмено да не се предприема нищо свързано с йогизма до неговото завръщане. След задълбочено обмисляне на ситуацията около развитието на йога в България и състоянието и в момента, единодушно бе прието становището, че йога трябва да продължи своето съществувание и дейност. Настояването на Венцислав Евтимов в тази връзка, се определи като абсурдна и неприемлива идея. Нямаше обективни причини едно нещо, което е функционирало за известен период от време и преустановило дейността си, да не се създаде отново. При това с благоприятна възможност да обнови своето съдържание и се постави на нови основи. Още повече, когато са налице добри специалисти по йога (имам предвид и себе си) с натупан вече теоретичен и практичен опит в тази насока. Йога движението трябва да продължи, не може да се забранява под каквато и да е форма и повод.

Pages: 1 2 3 4 5

Categories: СТАТИИ