СТАТИИ

Историята на йога у нас от спомените на Станко Попов

  1. В Групата по йога на Венцислав Евтимов

Аз се занимавах индивидуално с йога, а на по-сетен етап (с пристигането на Свами Дев Мурти – 1969 г.) се включих за известно време в групата на Венцислав Евтимов, която имаше подчертано агитационно – пропаганден характер. За мен това бе фанатичния период в йога, който въпреки всичко даде положителен резултат по отношение на волята и характера ми. С Евтимов се сближихме. Той живееше наблизо, почти в съседство до мен, до моето жилище – една малка къщурка в квартал Банишора. Поради домашни затруднения, Венци пристигаше всяка сутрин рано в 3,30 часа, за да направи своя тренировъчен йога-комплекс физически упражнения, а до неговото идване – от 2 часа сутринта бяха моите процедури: очистителни упражнения, пранаяма и медитация, а след заминаването му на работа в техникум „С. М. Киров“ (6,30 часа), аз продължавах със  физически комплекс (азани), който понякога продължаваше до обяд. Така изградих в себе си някои качества свързани със самодисциплината („Тапас“). От този период бе и участието ми като квалифициран демонстрант в книгата на Асен Миланов и Иванка Борисова „Хата йога за всички“-1973 г.

  1. Следващия етап на моята дейност – учредяване на Школа по йога през 1974 г., гр. София.

Групата („школа“), която ръководеше Венцислав Евтимов,преустанови своята дейност след неговото заминаване на работа в чужбина (арабските страни). Беше наложително йога да продължи своето съществуване като се изгради ново формирование на основата на школния принцип. На предложението на Христо Гешанов аз дадох своето съгласие и не след дълго Групите по йога започнаха да функционират. Гешанов пое ръководството на организационно – теоретичната част, а аз на практическата като Главен методист и ръководител на практическите занятия. Вече разполагахме със съответна концепция, планове, програми, методика за провеждане на теоретични и практически сбирки. Школата получи своя организационен статус и легитимност. Изграден беше  разширен състав от сътрудници и активисти към Инициативния комитет. През Школата по йога преминаха стотици хора, някои от които бяха специалисти в различни области в това число и с научни степени и звания. Станахме членове на Дружество за разпространяване на научни знания „Георги Кирков“ към, което се оформи и „Секция по йога“. По-късно се учредиха отделни Йогийски дружества със специфични функции и дейност в различни окръжни градове: Стара Загора, Пазарджик, Варна, но и на много други места. Така добихме право да изнасяме лекции из цялата страна, като същите бяха на най-разнообразна тематика. Едни от изявените участници тогава към Школата по йога бяха: Стефка Стефанова – мой помощник и демонстратор,  Елка Цочева – методист по лечебна физкултура и ръководител на група, както и ръководителите на практически занятия при групи за напреднали: Мария Тодорова, Емил Маринчев и Красимира Дикова.

В интерес на истината, тук е мястото да се отбележи също и заслугата на Христо Гешанов за създаването, а по-късно и утвърждаването на Школата по йога в нейния многостранен, многопрофилен аспект на дейност. Със своя богат организационно-теоретичен опит, той допринесе за това. И така за първи път Йога в България доби юридически статут и характер на школа. Заниманията се провеждаха на школен принцип, а не на еднолична основа със стереотипно еднообразие и подчертан пропагандно-агитационен привкус, както е било преди това. Постепенно се разчупваше леда на недоверие, а нашата ентусиазирана дейност срещаше все по-масова подкрепа. Въпреки ограниченията на тоталитарното мислене, йога заздравяваше своите позиции като практикуването и доби по-масово осъзнат характер.

Pages: 1 2 3 4 5

Categories: СТАТИИ