СЪБИТИЯ

Веселин Лучански на 75 години

11728822_10153553124004248_5848699407916251965_oБългарска федерация по йога честити юбилея на основателя си – Веселин Лучански. Той е и основател на състезанието по йога, на курса за инструктори към НСА, както и на много лекции, практики и научни изследвания в областта на йога у нас.

Изразяваме благодарността си за всичко свършено от него за йога в България и му пожелаваме още дълги години да учи нови и нови хора на древните знания!

Веселин Лучански – автобиография

„Детските ми години минаха в много игри на воля. Нямаше телевизия, нямаше компютри, даже радио нямаше. Единствената ни радост беше да четем книги, които си обменяхме. Помня руските войски, които минаха през Дряново 1944 година на път за Шипка. През Дряново и Габрово са минали през руско-турската война пак руските войски и цяло Дряново се е дигнало да помага в боя на Шипка. Баба ми често ми разправяше, че от нашия род са излезли на върха 12 опълченци, двама са загинали в боя, а двама през зимата на върха от измръзване. Дряново е градът на майка ми. Баща ми е от Кюстендил. Когато се преместихме в Кюстендил бях на 6. Всичките ми приятелчета бяха спортисти. Така че от дете съм свикнал със спорта. На един пионерски лагер през 1953 година всеки отряд трябваше да направи програма. Ние решихме да се правим на факири. Интересното е, че без да знам много за йога, аз правех „упражнения“ на индийските факири или с други думи, ако го кажем малко по-йогийски, имах си нещо вродено в мен. Разбира се, бях и попрочел това-онова от стари книжки.

25782_387058969247_746767_n

През зимата на 1955 година  паднах много лошо  със ски в Осогово. Едва се довлякох до града. Бях в Кюстендилската болница няколко месеца с  воден плеврит, травматичен хепатит – понеже се бях наръгал с щеката в корема. Изписаха ме с предписание да остана една година на легло вкъщи. За един месец  успях да премахна срастванията на плеврата с дихателни упражнения и гимнастика. На контролния рентгенов преглед  рентгенолога се смая и ме нахока как така съм си позволил да правя гимнастика, след като ми е предписано да съм в леглото. Още същата година бях в отбора по гимнастика и участвах успешно в републиканските състезания по гимнастика. Описвам го този случай, защото той беше преломен в живота ми…щом като аз мога да се излекувам с упражнения, значи мога да лекувам и хората, които не знаят как. Така че още в осми клас на гимназията взех решение да уча лечебна физкултура във ВИФ, сега вече НСА. Правех йога в дома и това ми помагаше в спорта. За съжаление много малко знаехме за йога по това време. Йога проникваше в нас като някакъв копнеж към мистичното, непознатото. Имаше няколко книжки за йога, издавани през тридесетте години на миналия век. С една от тях на йога Рамачарака не се разделям и до днес – тя ми е като талисман, стои ми и тук в Канада в личната ми библиотека.

Шестдесетте години на миналия век бяха като някакъв ренесанс на йога. По това време 1961-1965 година бях студент в ВИФ/НСА/. Независимо че програмата във ВИФ беше доста натоварена, това не ми пречеше всяка сутрин и всяка вечер да играя по час, час и половина йога. По това време любителите на йога се събираха вечер в кабинета по лечебна физкултура на Софийския университет. Включих се в тази група и за мое учудване ме признаха за най-добрия.

11823068_10153597392089248_153868158954882030_oПрофесор Д-р Драгомир Матеев, член кореспондент на БАН, ректор на ВИФ, според мен има най-голяма заслуга за утвърждаване на йога в България. На йога се гледаше по това време като западно влияние, отклонение от нормите на социалистическия морал и ред подобни схващания. Професор Матеев изнасяше лекции за йога, като подчертаваше спецификата на тази   тренировъчна система. Покани ме за демонстратор  на неговите лекции. Запозна ме с Асен Миланов и Иванка Персийска и им каза ето този мой студент ще участва  в първата българска книга по йога. Приятелството ми с тях  ми даде шанс да черпя до насита от оригинални индийски автори по йога. Иванка Персийска беше завършила английски колеж и превеждаше, а Асен Миланов преценяваше кое може да влезе в една книга по йога, на практика пресяваше и дори цензурираше това, което нямаше да се хареса по това време.

Pages: 1 2 3 4 5 6