ЙОГА В БЪЛГАРИЯ

ИСТОРИЯ НА ЙОГА В БЪЛГАРИЯ

Каква е връзката между тази древна наука и българския народ, чиито корени също идват от древността?
Изследванията на нашите историци П. Добрев, Сл. Тончев и др. показват, че българският род възниква и се създава в Далечния изток, в планината Имеон, разположена в Тибет, Индия. Според други изследвания българите, наречени тогава „хонури“, са живели на границата между съвременен Китай и Индия. В древноиндийския литературен източник „Махабхарата“, който съдържа едно от първите исторически сведения за българите, се разказва за болхиките, народ със свой бит и култура. Болхиките, споменавани в „Махабхарата“ над 70 пъти, са били добри и храбри войни. Царят на болхиките е подарил колесница и коне на Арджуна, главен герой в „Бхагавад гита“, друг древен литературен източник, който разкрива основите на философията на йога.

В запазените каменни надписи на прабългарите най-често срещана (157 пъти) е думата „юдж“, която е корен на думата „йога“. Особено интересна е розетката със седем лъча, намерена в Плиска, където тази дума е основна в надписите по лъчите ѝ. Думата „юдж“ означава „йога“, „бог“, „съединение с бога“. Тези надписи се тълкуват от В. Лучански като мантри (думи със свещено звучене), които по звучене съответстват на седемте чакри (според йога – енергийни центрове – вихри на човешкото тяло). Други тълкуват седемте лъча като символ на седемте планети. Надписите върху розетката са прочетени и преведени от Свами Читананда, ръководител на ашрама в Ришикеш, Сев. Индия. Надписите според него са на древния свещен език на йогите, а в превод тяхното съдържание е следното: „Освободи се от двойствеността чрез йога. Надживей страданията чрез йога.“

Общият корен на прото индийската и прабългарската цивилизации е изследван от П. Добрев чрез съответен езиков материал – еднакво звучене на думи, думи с еднакъв корен и значение, напр. „мантра“ – „мадира“ – „мадара“. „Мадара“ означава свещено място, а „мантра“ – свещена дума. Също „янтра“ – свещена диаграма, като извивките на река Янтра.

Бащата на Капила, основателят на една от основните философски системи на Индия – Санкхя, се е казвал Кардам.

Българската държава до Индия се споменава в индийски източници и с велики нейни аюрведични лекари, които са били поканени на среща в Индия.

На територията на България при разкопки археолози откриват индийски статуетки, като тази на Шива Натарадж, Сарасвати и др. Колекция от такива статуетки е направил арх. Слави Дончев, който е изследвал корените на прабългарите.

Дълго време обичаите и религията на българите в Аспарухова България са запазили древните си източни корени. За това свидетелства и богомилското учение, което приема официалната християнска религия, а по своята организация наподобява организацията в йога ашрамите: последователите се делят на ученици, съвършени и учители.
Животът на Св. Иван Рилски също е живот на един източен аскет – йога.
Периодът от края на 19-ти и началото на 20-ти век е период на бурно развитие на окултните науки, на религиозно и философско търсене. В България през този период са преведени и издадени книгите на Елена Блаватска, Рудолф Щайнер, Ани Безант, Чарлс Ледбитер и др. Появява се литература, в която изключително много се говори за йога, но за окултната и мистична йога.

Определен етап в духовното развитие в началото на 20-ти век е учението на Петър Дънов, основател на Бялото братство. В лекциите и книгите на Учителя Петър Дънов срещаме понятия като „прана“, „пранаяма“, „прераждане“ и др. Над 30 са основните понятия и представи от йога, които преминават в неговото учение. Според Учителя Дънов всеки човек най-първо трябва да работи за постигане  25 добродетели, по един на година, и човек с 25 добродетели вече е йога. „Стане ли човек йога, достатъчно е само да вдигне ръката си и живата природа ще му отговори. Тя го познава и затова отговаря на всички негови желания.“

Преди Втората световна война с йога са се занимавали отделни личности, които са имали достъп до подходяща литература. Най-изявен от тях е Виктор Михайлович Сеплевенко, практикувал под ръководството на Свами Шивананда и на Борис Сахаров още през 30-те години на миналия век.

През 60-те години започват да се появяват публикации в периодичния печат за възможностите на йогите, вкл. техниката на изпълнение на някои телесни и дихателни упражнения. Гастролите на Жое Клемандоре и Свами Дев Мурти събуждат у много повече хора интерес към йога и нейните последователи се увеличават.

Решаваща роля за издигане авторитета на йога у нас имат научните разработки на чл. кор. проф. д-р Драгомир Матеев, на ст. н. с. кфн Кънчо Кънев и на д-р Георги Лозанов.

Проф. д-р Драгомир Матеев дава научна обосновка на физиологичния механизъм на телесната самодисциплина на йогите. Това ангажира вниманието на по-широки слоеве на нашата общественост и практикуването на йога от младежко увлечение или хоби започва да става средство за постигане на по-сериозни цели – увеличаване на физическата и психическата дееспособност, лекуване на някои заболявания и др.

Разработеният от Кънчо Кънев речник „Йога – основни термини“ (изд. „Медицина и култура“, 1984) спомага извънредно много за уточняване съдържанието и понятията, използвани в йога. Д-р Георги Лозанов, ръководител на Института по сугестология към БАН, през 60-те години посещава Индия, за да се запознае с възможностите на йога, като особено впечатление му прави левитацията. Това е първият наш учен, който използва методите на Раджа йога и на йогийската релаксация за разработване на методика за ускорено изучаване на чужди езици.

Научните разработки на проф. д-р Драгомир Матеев и на д-р Георги Лозанов са признати от индийските изследователи на йога, като се цитират нееднократно в техните публикации. Така напр. в Енциклопедията по йога на Шри Йогендра в раздела Физиология се посочват световни учени-физиолози, изследователи на йога, като една от разгледаните теории е теорията на проф. д-р Драгомир Матеев. Д-р Лозанов е известен в Бомбай и Кайвалядхама и също е цитиран в публикации в Института на Шри Йогендра.

Първите групи по йога се организират с ръководител Виктор Сеплевенко (1937 г.), вследствие контактите му, осъществени за първи път с ашрама „Божествен живот“ на Свами Шивананда. Първият ученик на Свами Шивананда в България е д-р Теньо Чаушев (1959 г.). Първите, започнали сами заниманията си по книгата „Йога и спорт“ на Йесудиан (издадена 1954 г.) след първото посещение на йогата Жое Клемандоре (1961 г.) са Петър Алексиев, Илия Василев, Веселин Лучански, Наско Атанасов, д-р Станчо Лазаров, Анна Павлова, Венцеслав Евтимов, Христо Гешанов, Станко Попов, Илия Илиев, Иван Филипов, Васил Илчев, д-р Георги Лозанов и др.

Книгата на Йесудиан е преведена и разпространявана нелегално между хората. По този начин са преведени и разпространени чрез преписи на пишещи машини още много книги по йога сред българските йога последователи. Сред тях са такива известни книги като „Автобиографията на един йога“ на Парамаханса Йогананда, „Третото око“, „Великата тайна“, „Какво е йога“, „Йога без учител“ и други книги на Борис Сахаров, „Хатха йога прадипика“ на Сватмарама, „Гхеранда самхита“, „Раджа йога – теория и практика“, „14 урока върху Раджа йога“‘ „Концентрация и медитация“, „Коментари върху Бхагавад гита“ и още редица книги на Свами Шивананда, „Хата йога“ на Шиям Сундар Госвами, книги на Свами Нараянанда, Свми Вишну Девананда и др.

Първата книга от български автори „Упражнения на йогите“ е на Иванка Борисова и Асен Миланов (1963 г.).

Силен тласък на развитието на йога дава посещението на Свами Дев Мурти през 1969 г. Той остава две години в България и освен невероятната сила, постигната с йога, която демонстрира в цирка, той изнася лекции по йога и обучава ученици. Той се среща с български държавни ръководители, общественици, лекари и културни дейци – Григор Стоичков, Георги Джагаров, Юлия Винер, Маргарита Дупаринова, за да ги запознае с йога и да сподели намерението си да открие йога център и вегетариански ресторант в София, което не се случва поради политическата обстановка по онова време.

Свми Дев Мурти предсказва, че йога ще влезе в дома на Тодор Живков и наистина неговата дъщеря, Людмила Живкова, става голям почитател и последовател на йога. Съдейства за идването в България на известни йога учители като Свами Вишнудевананда, Индра Деви и Сурен Гоял. На йога вече е дадена зелена светлина в България. Самата Людмила Живкова посещава прочутия индийски гуру Шри Девраха Баба и известния Шри Сай Баба.

За да се достигне до официалното утвърждаване на йога, през месец април 1978 г. се създава секция „Йога“ към ГС на БСФС (Български съюз за физкултура и спорт).
През 1990 г. се регистрира Българската федерация по йога като самостоятелна юридическа организация по Закона за лицата и семейството, със свой устав и Управителен съвет. Така се създава ръководният орган на йога движението в България. Председател на управителния съвет е проф. д-р Крум Рачев, зам. председател Венцеслав Евтимов, главен секретар Веселин Лучански.

През 1993 г. БФ „Йога“ организира курс по йога към НСА, отдел „Следдипломна квалификация“, завършен успешно от десет курсисти, получили квалификация „Кинезитерапия и йога“ през учебната 1995-996 г.

През м. август 1993 г. излиза бр. 1 на вестник „Хата йога“, издание на БФЙ с главен редактор В. Лучански. От 13 май до 3 юни 1994 г. Българската федерация по йога организира и провежда първата йога  експедиция „Хималаи – 94“ с ръководител Веселин Лучански. Групата е съставена от 19 последователи на йога от София, Кюстендил, Пловдив, Варна, Враца и Ловеч. При посещението на ашрама на Свами Шивананда в Ришикеш, участниците в експедицията са приети от популярния йога – учител Свами Читананда, ръководител на ашрама. Експедицията посещава: Рамакришна мишън в Калкута, където се изучава йога – наследството на Вивекананда, Бихар скул ъф йога, повече от 20 ашрама в Ришикеш и Харидвар, и достига до Бадринат, на границата на Индия с Непал и Китай. Впечатляваща е и срещата с 90 годишния йога Вишваатан, чието изпълнение на асани надминава всички очаквания.

БФЙ е съорганизатор и на йога фестивалите в Габрово през 1992-1994 г.
Голям успех в дейността си БФЙ отбелязва през 1995 г., когато от Министерството на образованието се получава разрешение йога да се преподава като свободно избираем предмет в училищата. Програмата за преподаване е съобразена с индийската програма за ученици от 5-ти до 10-ти клас, адаптирана за нашите условия.

Съвместно с НСА и със съдействието на Националния център по фитотерапия и народна медицина при МЗ, БФЙ организира и провежда Международна конференция „Холистичната медицина и йога“ през 1996 г. Участват учени и последователи на йога от Индия, Англия, Румъния, Гърция и България.

На 23 ноември 1996 г. в Кюстендил се провежда първият национален преглед – състезание по йога, организиран от БФЙ. Участват над 70 участници. Посланикът на Индия Нирупан Сен приветства състезателите. Бяха излъчени материали по БНТ и регионалните ТВ центрове. Най-масово е участието на клуба от София с ръководител Вера Захариева и Даниел Петров – 19 състезатели на възраст от 4 до 25 год., на клуба от Кюстендил – 12, на клуба от Стара Загора – 10. Първият абсолютен шампион на България по йога става Дамян Василев.

1996-1997 г. БФЙ организира отново съвместно с НСА курс за инструктори по йога, в който участват 40 йога последователи. Този курс се превръща в постоянно обучение под формата на следдипломна квалификация, което се организира на всеки две години. Това е единственото легитимно и най-сериозното обучение на йога преподаватели у нас. Дипломи са получили

След 1997 г. Федерацията организира и провежда ежегодно държавни първенства по йога: изпълнение на йога асани, в които участват представители на йога клубовете от страната, като броят им през 2004 г. достигна 80.

През 1999 г. Даниел Петров заедно с Вера Захариева участват за първи път в световното първенство по спортна йога, организирано от Международната федерация по спортна йога, класирайки се на първо място – златен медал, във възрастовите си групи.
Особено впечатляващо е X-то Юбилейно държавно първенство, проведено на 11 юни 2005 г. под патронажа на Министъра на младежта и спорта Васил Иванов – Лучано, в зала 2 на Националния дворец на културата, София. Това първенство преминава като един грандиозен целодневен национален фестивал на йога. Тази проява е отбелязана и в интернет мрежата на Международната йога федерация. Впечатляващо е не само нивото на изпълнителите, но и участието на най-възрастния Димитър Митов (78 г.) от гр. Сандански, който заедно със своя внук Николай (13 г.), не само изпълняват сложни йога асани, но и показват, че йога е наистина система за всички възрасти. Присъстващите в залата приветстваха с бурни аплодисменти и ставане на крака изпълнението на Николай Тафров, обявен от медицината за нелечимо болен от рак, който със помощта на своята съпруга изпълни сложни асани и показа, че йога съчетана с волята дава своите резултати за подобряване на здравословното състояние.

Държавните първенства по йога продължават да се организират всяка година, но интересът към йога като спорт отстъпва място на нови дейности на Федерацията.

През 2006 г. БФ по йога стартира нова инициатива – провеждане на празници на йога в различни градове. Основна цел е представяне на древната система на йога, като достъпна за всички граждани на страната. Първи проведоха тази проява клубовете по йога в гр. Пловдив, която предизвика изключителен интерес – залата на Военния клуб беше пълна и с правостоящи. Последва празник и във Велико Търново под патронажа на кмета на града д-р Румен Рашев, който предостави залата на общината. След В. Търново се присъедини и клуб „Лотос“ – Плевен, също с много голям интерес от страна на гражданите. И следва още един есенен празник на йога в Пловдив.

През 2004 г. на Световното йога състезание в Мадрид – Испания, участва Борислав Николов, а през 2006 г. в Делхи, Индия представител на Федерацията е Виктория Цонева.

Федерацията всяка година организира открити йога лагери на планина и море, в които участват представители на йога клубовете в страната, както и самостоятелно практикуващи последователи. Тези лагери подпомагат индивидуалната практика на участниците, като ги обогатяват с нови знания и техники за изпълнение на физическите и дихателните упражнения. Организират се и демонстрации в страната с цел разширяване клубната мрежа и пропагандиране на йога като система за поддържане и подобряване на физическото, психическото и духовно здраве.

Вследствие на всичко това днес йога е много популярна с над 100 центъра и 50 в София.

Нов тласък даде също Международният ден на йога под егидата на ООН.