СТАТИИ

Йога според Веданта-Антония Начева-Йога Хималая Ганга Шала, София

Доклад от Йога конгреса с международно участие – София, 2013г.

Резюме: 6-те философски щколи в хиндуизма (шад даршан). Философя и религия. Йога според Веданта. Видове йога- бакти, джнана, раджа и карма йога и  типове хора привлечени от всеки един вид. Петте обвивки на Душата (панча коша).Трите тела и Атман (себето). Сублимация на Егото. Микрокосмос и макрокосмос.

В този текст е представено  в дълбочина разбирането на древната наука Веданта за Йога. Разгледани са философските щколи в хиндуизма,  религията, като начин на живот и значението на философията в този контекст. Основните видове йога се описват и се дава корелация с типовете характери привлечени от всеки вид. Разглеждат се петте обвивки на душата- коши, тяхната взаимосвързаност и взаимно влияние; 3-те тела- грубо, фино и причинно и центъра – Атман-душата. Обяснен е пътят на еволюция през пречистване, интеграция, деиндентификация и трансцедентиране на тези тела за Себе Реализация или живот чрез Атман. Път минаващ през сублимация на егото и сливане на вътрешния космос с големия външен или на малкото Себе- Егото с Върховното Себе- Атман, което е нищо друго но Брахман (Бог)- за достигане на първичното истинско състояние на Блаженство и Красота, крайната цел на всички видове Йога.

Съществуват общо шест основни школи на мисълта в Хинду философията-шат (санскрит шест) даршан (санскрит – визия за истината). Всяка една от тях твърди различни неща и достига до на пръв поглед независими заключения, но след внимателно проучване и размишление, интелигентният ученик разбира, че всички те посочват една и съща Истина.

Ако говорим общо всички възможности за знание спадат в две категории а) светско знание и б) духовно знание. Светското знание се отнася до Земния свят на предметите и съществата. Духовното знание се занимава с личната реализация на трансцеденталната Реалност, която се намира отвъд ограниченията на осезаемият свят. Темата на всички тези философски школи е изследване в духовното знание.

Духовното знание се разделя на две основни групи а) теизъм и б) атеизъм. Това разделение е почти техническо. То не трябва да бъде разбирано като вяра или липса на вяра в абсолютната истина или в Пророк, в този контекст. Теистите са тези които приемат Ведите и вярват във вечната недуалистична реалност. Обратното-  атеистите са тези, които нито вярват в трансцеденталната истина отвъд тялото и света, нито вярват на Ведическите декларации и в Истините, изведени в свещените писания – Упанишадите, Бхагавт Гита, Брама Сутра и др. Накратко, те вярват само в знание получено чрез директно възприемане. Тъй като Трансцеденталната Истина не може да бъде разбрана от сетивата, те отказват да приемат Ведическите изявления и в този смисъл не вярват в божествените възможности на човешките същества.

Атеистичните философски школи се класифицират в две категории:

А) Атеистичен атеизъм

Б) Атеистичен теизъм

Атеистичните атеисти са тези които, тъй като са пълни атеисти нито вярват във Ведите, нито в абсолютната Истина. Тази школа се оглавява от някои философи, като най- значимият измежду тях е Карвака. Атеистичните теисти приемат абсолютната истина отвъд тялото и обектите на осезаемият свят, въпреки че те отхвърлят Ведите. Будистите и Джайнистите попадат в тази категория на атеистичните теисти.

Кавака вярва, че няма по-висша цел, която може да се постигне  живота и живите същества трябва максимално да се наслаждават на сетивните удоволствия, неограничавани от етически или морални скрупули. Те вярват, че човешките същества просто  съществуват такива каквито са – идват отникъде, когато се родят, и отиват никъде, когато умрат. Тяхната единствена  функция и задължение е да се отдадат на сетивните предмети на света до толкова до колкото желаят и няма нищо отвъд осезаемият свят, към което да се стремят и постигнат. Когато дойде смъртта всичко свършва.

Будистите са атеистични теисти. Техните атеистични учения са различни от тези на Карвака. Техният атеизъм води началото си от бунта на Буда срещу прекалените Ведически ритуалистични практики, които са се провеждали през неговата епоха. Буда опровергава властите за тези практики, и по този начин отрича Ведическите текстове сами по себе си. Вечното, в което вярват будистите, се декларира от едната група-(асат вадинс) като не-съществуване. А от другите (каликавиджна вадинс) като серия от постоянно променящи се и трептящи проблясъци на съзнанието в ума.

Джайнистите последователи на Махавира също принадлежат към атеистично-теистичната школа. Те се считат за атеисти поради тяхното неприемане на Ведите. Техните теистични учения са свързани със техните теистични учения са свързани с тяхната вяра във вечната Истина, която е постоянна перфектна и все-блажена.

Цялата статия можете да прочетете тук.

Целият сборник с доклади можете да изтеглите от тук.