ИСТОРИЯ НА ЙОГА В БЪЛГАРИЯ

Общитя корен на прото индийската и прабългарската цивилизации П. Добрев изследва и чрез съответен езиков материал: еднакво звучене на думи, думи с еднакъв корен и значение, напр. “мантра” – “мадира” – “мадара”; “мадара” означава свещено място, а “мантра” – свещена дума /4/.
Дълго време обичаите и религията на българите в Аспарухова България са запазили древните си източни корени. За това свидетелства и Богомилското учение, което приема официалната християнска религия, а по своята организация наподобява организацията в йога – ашрамите: последователите се делят на ученици, съвършени и учители.
Животът на Св. Иван Рилски също е живот на един източен аскет – йога.
Периодът от края на 19 и началото на 20 век е период на бурно развитие на окултните науки, на религиозно и философско търсене. В България през този период са преведени и издадени книгите на Елена Блаватска, Рудолф Щайнер, Ани Безант, Чарлс Ледсбитер и др. Появява се литература, в която изключително много се говори за йога, но за окултната и мистична йога.
Определен етап в духовното развитие в началото на 20 век е учението на Петър Дънов, основател на Бялото братство. В лекциите и книгите на Учителя Петър Дънов срещаме понятия като “прана”, дихателна пранаяма, теория за прераждането и др. Над 30 са основните понятия и представи от йога, които преминават в неговото учение. Според Учителя Дънов: „Всеки човек най-първо трябва да работи за постигане на същественото в себе си. Не се наемайте да постигнете изведнъж всички добродетели. Достатъчно е всяка година да постигате по една добродетел…Ако всяка година да постигате по една добродетел, в 25 години ще придобиете 25 добродетели, а човек с 25 добродетели е вече йога. Стане ли човек йога, достатъчно е само да вдигне ръката си и живата природа ще му отговори. Тя го познава и затова отговаря на всички негови желания.”
След Втората световна война с йога са се занимавали отделни личности, които са имали достъп до подходяща литература. Най-изявен от тях е Виктор Михайлович Сеплевенко, практикувал под ръководството на Свами Шивананда и на Борис Сахаров още през 30-те години на миналия век.
През 60-те години започват да се появяват публикации в периодичния печат за възможностите на йогите, вкл. техниката на изпълнение на някои телесни и дихателни упражнения. Гастролите на Жое Клемандоре и Дев Мурти оказват противоречиво въздействие върху общественото мнение а йога у нас.От една страна, това е широко популяризиране на тази древна система, а от друга – йога се свързва с цирковото изкуство и с нещо екзотично, без практическо приложение. Но тези, които практикуват йога, значително обогатяват собствения си опит.
Решаваща роля за издигане авторитета на йога у нас имат научните разработки на чл. кор.проф. д-р Драгомир Матеев, на ст. н. с. кфн Кънчо Кънев и на д-р Георги Лозанов.

ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЙОГА-ДВИЖЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ – хронология |

Историята на йога у нас от спомените на Станко Попов |

Pages: 1 2 3