СТАТИИ

Историята на йога у нас от спомените на Станко Попов

  1. За федерацията по йога. Интеграционните процеси и формиране на различни йога течения – след 1983 г.

Периодът на моето завръщане от Пловдив в София се характеризира с процес на разпад на вече създадената организационна структура на Групите по йога (наречени „школи“) и постепенно преориентиране към други новосъздадени течения. Започна периодът на многообразието в йога. Това идва от вътрешната нагласа и предпочитания на практикуващите, която реално съответства на вида йога – Хата, Раджа, Бхакти, Кундалини. Въпреки, че между тях има свързващи и обединяващи елементи, акцентът на практиката зависи от спецификата на дадената разновидност йога. Паралелно с упражняващите системата Хата йога се формираха групи (“общества“) на: „Кришна съзнание“, „Сан мат“ (Сурат шабд йога), „Сахаджа йога“, „Йога по линия на Сатиянанда Сарасвати“, „Тантра йога“, „Крия йога по Лахири Махасая (Шибендо Лахири)“ и др. При някои от тях не беше изграден организационен и юридически статус. Съществуваха и групи по Хата йога на Венцислав Евтимов (към Спортна академия) и Ани Павлова, които поставяха акцента главно върху физическия комплекс. Но за съжаление при тях липсваше Школния принцип, за разлика от онази изградена Школа от близкото минало (1974 г.), дейността на която беше частично отразена от мен. Създадената през 1987 г. „Секция по йога” към ГС на БСФС беше безсилна да обедини и насочи усилията на занимаващите се с йога в различни формирования  към един организационен център. Нещата се попромениха значително по-късно след учредяването на „Българска федерация по йога“ (1990г.). Тогава изпълнителен директор беше Веселин Лучански. Аз се бях вече завърнал от гр. Пловдив, а от 1994 г. участвах в дейностите на федерацията като член на УС. Членове на управителния съвет тогава бяха: Веселин Лучански, Иван Павлов, Емил Маринчев, Станко Попов, Илчо Илчев, Илия Василев, Тодор Захариев, Илия Илиев. През този период във федерацията се забеляза някакво оживление и стремеж за излизане от едностранчивостта. Помогнах за асоцииране към федерацията на «Сахаджа йога» с гуру (Шри Матаджи Нирмала Деви), която имаше юридически статут и легитимност.

В тази насока повлиях на Веселин Лучански, въпреки известни негови предубеждения, да се реализират също някои по-мащабни мероприятия като организирано посрещане и официална програма с лекция на Шри Матаджи Нирмала Деви през 1995 г. Същата бе открита от Веселин Лучански – Изпълнителен директор на “Федерация по йога“. Като представители и официални гости присъстваха проф. дпн Крум Рачев – президент на същата, Стойко Цонев и аз (членове на УС). Не след дълго се проведе Международна конференция под надслов: “Холистична медицина и йога“ – София, 1996 г. След пробива направен за първи път у нас към “Окръжният клиничен диспансер по спортна медицина“ – гр. Пловдив (1978 – 1983 г.) с Групите по йога, както и с провежданите съвместно форуми, конференции и конгреси, това мероприятие беше нова крачка в тази насока. Реално съдържанието и актуално – практическото му приложение свързано с темата на конференцията, идваше по линия на “Сахаджа йога“, а организационно – техническата подготовка на същата от федерацията по йога към БСФС. За разлика от българското участие, център на форума бяха докладите, свързани с практическото приложение на “Сахаджа йога“ в научната и клинична медицинска практика. Основният доклад бе на проф. Умеш Рай (Ню Бомбай, Индия) – доктор по медицина, член на Международната академия на медицински науки, директор на международния център за изследване и лечение по методите на “Сахаджа йога). Той се представи с два доклада: “Благоприятни ефекти при лечението със “Сахаджа йога“ и другия “Изследване върху фината етиология на някои хронични заболявания (захарен диабет, левкимия, бъбречни заболявания) в съответствие концепциите на “Сахаджа йога“. Докладите на други медицински специалисти от чужбина: д-р Мариус Паун (Румъния), д-р Радика Злота (Румъния) – доктор по медицина, диетолог и д-р Браян Уелс (Лондон, Англия) – директор на Клиника за изследване на наркотици, всички илюстрират положителното повлияване върху здравето чрез използване на методите на “Сахаджа йога“ в клиничната практика.

В ролята ми на координатор между двете йога общности съдействах освен за асоцииране на “Сахаджа йога“ към федерацията, но и за реализиране на показна лекция (с документални филмирами кадри) за “Сахаджа йога“ от ръководителката на същата Савина Узунова пред аудиторията на федерацията. Не без моя намеса беше назначаването на Марияна Петрова (от обществото на “Сахаджа йога“) за Изпълнителен директор на федерацията, след заминаването на Веселин Лучански за чужбина.

Един аспект от дейността ми в Управителния съвет на федерацията по йога беше свързан с организираната лектория, в която участвах редовно и обикновено с тематика от духовните аспекти на йога – медитация, кундалини, самадхи. Те бяха абстрактни и по трудни за възприемане, защото изискваха не само интелектуално разбиране от лектора, но в известна степен и духовна опитност. Сред присъстващите имаше хора от различни професионални категории, специалисти в различни области, а някои  от тях с научни степени и звания.

Поради стекли се обстоятелства от семейно битов характер, след 1997 г. се оттеглих от организационна дейност в йога и минах на индивидуална практика.

…………………………………………………………………………………………………………………………

Pages: 1 2 3 4 5

Categories: СТАТИИ